Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— По кое време? — застина Джак.

— В шест и половина следобед.

— От чие име?

— Работата е там, че от ваше — сопна се служителката.

Джак усети, че го побиват тръпки.

Пусна слушалката. Някой държеше да се добере до пакета на всяка цена. Знаели са, че вече е изпратен до него. Набра следващия номер с разтреперани ръце. Не успя да намери Сет Франк в полицията, а и в дома му никой не отговори. Джак изпъшка ядно.

Облегна се на стола и дишането му се учести. Имаше чувството, че ще му се пръсне сърцето. Винаги бе смятал, че е надарен с повече кураж и самообладание от обикновените хора. Сега се съмняваше, че е така.

Опита да се съсредоточи. Пратката беше получена във фирмата. „Патън, Шоу и Лорд“ бяха изрядни в доставянето на пощата, защото тя бе от огромно значение за дейността им. Колетите, получени чрез куриерските служби, се разнасяха начаса. Всички момчета знаеха къде се намира кабинетът на Джак. Дори и да забравеха, можеха да ползват картата с разположението на помещенията на сградата. Стига да не попаднат на стара версия, разбира се…

Джак хукна към вратата и се затича по коридора. В този миг лампата в кабинета на Санди Лорд светна, но Джак така и не забеляза това.

Той отвори вратата на бившия си кабинет, запали лампата, претършува бюрото, издърпа един стол и в този миг забеляза пакета. Вдигна го. Огледа се и бързо спусна щорите.

Пакетът бе изпратен от Едуина Брум. Беше съвсем лекичък въпреки обема си. Тя му беше казала, че съдържал кутия, в която е пъхната друга кутийка. Джак реши да не го отваря веднага. Те знаеха, че колетът е бил доставен във фирмата. Те? Засега нямаше представа от кого се пази. Какво ли се готвеха да направят, след като се бяха уверили, че пратката е доставена? Очевидно не се бяха добрали до нея. Какъв ли щеше да бъде следващият им ход?

Джак се затича към кабинета си, стиснал пакета под мишница. Грабна палтото, взе ключовете от колата, събори неволно празната чаша от содата и се спусна към вратата. В този миг застина. Чу шум. Не можеше да прецени откъде идва. Стори му се, че е откъм дъното на коридора. Напомняше на капеща вода. Не идваше откъм асансьора. Нямаше ли да чуе, ако някой бе ползвал асансьора? Етажът беше доста голям, а и с обичайните шумове се привикваше дотолкова, че човек преставаше да ги забелязва. Пък и той бе разговарял по телефона на няколко пъти. Не беше изключено да се е появил някой от адвокатите — я да поработи, я да си вземе нещо забравено. Интуицията му обаче подсказваше, че случаят не е такъв. Сградата бе защитена със системи за безопасност, но за стопроцентова непробиваемост и дума не можеше да става. Джак притвори тихо вратата на кабинета.

Отново чу шума. Напрегна се да разбере откъде идва, но напразно. Някой се движеше крадешком. Очевидно не бе от служителите на фирмата. Джак се долепи до стената, изгаси лампите, почака една минута и внимателно открехна вратата.

Надникна навън. Коридорът изглеждаше пуст, но тръгнеше ли по него, нямаше друг избор, освен да продължи напред, което щеше да го превърне в движеща се мишена.

Реши, че трябва да се въоръжи с нещо. Погледът му попадна на тежкото преспапие от гранит — още една дреболия, получена при произвеждането му в съдружник. Можеше да го използва като добро защитно средство. Нямаше да се поколебае да отвърне на удара, ако го нападнат. Това отчаяно решение му помогна да се овладее. Изчака още малко, излезе в коридора и затвори вратата зад себе си. Предполагаше, че нападателят ще мине през всички кабинети, докато попадне на неговия.