Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

Някой го търсеше по директната линия. Той вдигна слушалката и учудено повдигна вежди.

— Къде се губиш, Джак?

Адвокатът се сепна от резките нотки в гласа на следователя.

— Добро утро.

— Знаеш ли какво се е случило?

— Току-що гледах новините. Снощи аз самият бях във фирмата, Санди. Държа да ти кажа, че убийците искаха да очистят мен, а не Санди. Той трябва да се е изпречил на пътя им по една случайност.

— Кой го е убил?

— Не знам. Бях в кабинета си, когато чух стъпки в коридора. Само след няколко минути се втурнах като бесен по стълбите на пожарния изход, а някой ме подгони с пистолет в ръка. Едва се измъкнах невредим. Да сте открили нещо?

Франк си пое дълбоко дъх. Всичко това му звучеше безумно. Имаше доверие на Джак, но ето че сега в нищо не можеше да бъде абсолютно сигурен.

— Сет? Сет?

Франк захапа кокалчетата си. Чудеше се как да постъпи. Следващият му ход би имал два коренно различни резултата. Сети се за Кейт Уитни и за капана, който бе заложил за нея и баща й. Още не беше надмогнал чувството си за вина спрямо тях. Франк си помисли, че първо е човек, а после полицай. Трябваше да повярва, че този свят не е само на мръсниците.

— Да, Джак. Открихме доста важна следа.

— Каква?

Франк замълча и после промълви:

— Ти си следата, Джак. В момента вашингтонската полиция претърсва целия град, за да те намери.

Джак изпусна слушалката. Кръвта се отдръпна от лицето му.

— Джак? Чуваш ли ме? — Думите му останаха нечути.

Джак погледна през прозореца. Навън го дебнеха убийци.

— Обади се, за бога!

— Не съм убил никого, Сет — едва промълви Джак накрая. Франк чу това, което отчаяно искаше да чуе. Не думите бяха важни — виновните почти винаги лъжеха, — а тонът, с който бяха изречени. Вопъл, в който се смесваха отчаяние, изумление и ужас.

— Вярвам ти — каза тихо Франк.

— Какво става, по дяволите?

— Разбрах, че камерите на охраната са записали влизането ти в сградата в полунощ. Лорд и приятелката му трябва да са били там преди теб.

— Но аз не съм ги видял.

— Това няма значение. Намерили са ги по доста оскъдно облекло, особено жената. Трябва да са ги убили в разгара на страстта им.

— О, боже!

— Камерите са записали и излизането на автомобила ти от гаража веднага след убийството.

— Ами пистолета? Намерили ли са пистолета?

— Да. Бил е захвърлен в една кофа до гаража.

— Е, и?

— Той носи следи от пръстите ти, Джак. Единствено твоите. Полицаите са използвали компютърния файл с отпечатъците на адвокатите в щата Вирджиния. Казват, че съвпадението е стопроцентово.

Джак приведе рамене.

— Но аз през живота си не съм се докосвал до пистолет, Сет. Някой се опитваше да ме убие. Затова побягнах. Ударих единия от преследвачите с преспапието, което беше на бюрото ми. Нищо повече не мога да кажа. Какво да правя сега?