Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Значи наистина си поискала уволнението му?

— Престани да мислиш за това. Време е да се посветиш на общото ни бъдеще. Ако…

— Отговори ми на въпроса, по дяволите!

— Добре! — избухна тя. — Точно така. Аз наредих да уволнят онова лайно. Чудо голямо! Той си го заслужаваше. Държеше се с теб като с червей, а не се виждаше на какво прилича. Да не си е играл с огъня! Хич не ми е жал за него — заяви тя без сянка на угризение.

След като получи отговора, който бе очаквал да чуе, Джак седна на една кресло и се втренчи в масивното бюро насреща. Огледа кожените столове, маслените платна по стените, огромните прозорци със съвършено надиплени завеси, изящната дърворезба и множеството скулптури от мрамор и метал. Таванът бе украсен с цял легион средновековни образи. Светът на семейство Болдуин. Бавно притвори очи.

Дженифър отметна назад коси и го погледна с явно безпокойство. Поколеба се известно време, а после коленичи до него и постави ръка на рамото му. Обля го ароматът на парфюмираното й тяло. Тя наклони глава към него и заговори с приглушен глас. Дъхът й гъделичкаше ухото му.

— Джак, казвала съм ти и преди, че не бива да се примиряваш с подобно отношение. С онзи нелеп процес вече е свършено и можем да помислим за себе си. Къщата е почти обзаведена, страхотна е станала. Трябва да уточним разни подробности около сватбата. Всичко ще си дойде на място — прошепна тя и взе лицето му в шепи. Обърна го към себе си, погледна го прелъстително и го целуна страстно, а после бавно отдели устни от неговите и се взря в очите му. Не намери в тях желания отклик.

— Права си, Джен. С онзи нелеп процес е свършено. Един човек, когото уважавах и обичах, се свлече с два куршума в главата. Процесът няма да се състои. Трябва да го забравим и да се заемем с трупането на пари.

— Знаеш много добре какво имам предвид. Въобще не биваше да се забъркваш. Какво ти влизаше в работата! Такива неща са под достойнството ти, Джак.

— И не са удобни за теб, нали? — Джак рязко се изправи. Чувстваше се безкрайно изморен. — Желая ти всичко най-хубаво, Джен. Пътищата ни едва ли ще се пресекат оттук нататък — отсече той и се запъти към вратата.

— Какво толкова съм направила? — сграбчи го тя за ръкава на палтото.

— Самият факт, че задаваш такъв въпрос, е достатъчно показателен — отвърна той след кратко мълчание. — О, боже! Та ти дори не осъзнаваш, че си съсипала един човешки живот! И то защо? Защото нещо ти е създало „неудобство“. Изтрила си с лека ръка резултата от нечий десетгодишен стаж! С едно-единствено телефонно обаждане! Не се ли замисли какви последици ще има постъпката ти за него и семейството му? Представи си, че Алвис се беше самоубил или жена му се беше развела с него. Въобще не ти е пукало! Сигурно и през ум не ти е минала подобна мисъл. Изводът е един. Не съм в състояние да споделя живота или любовта си с човек, способен на подобно нещо. Ако наистина не можеш да го проумееш и да почувстваш вината си, то раздялата ни е повече от необходима. По-добре да извадим на бял свят несъвместимостта помежду ни преди сватбата. Няма нужда от разход на излишни усилия и средства.