Лотарията [The Winner - bg]

— Права сте, но трябва да тръгна отнякъде. Едва ли е нужно да ви казвам, че Робърта Рейнълдс беше видна дама и много ни притискат да открием незабавно убиеца й. Вече говорих с един журналист от „Трибюн“. Той ми каза, че Донован пишел материал за спечелилите на лотарията. Като става дума за толкова пари, може би някой е имал мотив за убийство.

Алиша се усмихна за миг.

— Искате ли да ми кажете нещо?

Алиша пак стана сериозна и поклати глава.

— Мис Крейн, работя в отдел „Убийства“, откакто се роди най-малкият ми син, а сега и той вече има деца. Не ме разбирайте погрешно, но вие криете нещо от мен и се чудя защо. Става ли дума за убийство, шега не бива. — Той огледа изисканата дневна. — Убийците и тези, които им помагат, не завършват живота си на такива красиви места. Алиша облещи очи насреща му.

— Какво намеквате?

— Нищо, за бога. Дойдох тук да търся факти. Чух гласа ви на телефонния секретар. Този глас ми подсказа две неща: първо, че се страхувате за Донован; и, второ, че знаете точно защо се страхувате.

Алиша започна да трие юмруци в скута си. Няколко пъти затваря и отваря очи. Ролинс чакаше търпеливо, докато тя се чудеше как да постъпи. После Алиша заговори на изблици. Ролинс измъкна бележника си и започна да пише бързо.

— Отначало Томас се зае с лотарията, защото беше убеден, че някои големи финансови фирми прибират парите на спечелилите и ги пропиляват или им вземат такива комисиони, че накрая ги разоряват. Томас наричаше тези фирми обирджийски. Той винеше и правителството, че оставя горките хора в ръцете на мошеници. Освен това мнозина не знаят как да се справят с данъците си, при което чиновниците им начисляват глоби и им прибират всичко. Дори повече от печалбата. С което ги съсипват.

— Как е стигнал до това заключение?

— Чрез фалитите — рече простичко тя. — Всички тези хора спечелват огромни пари и после обявяват фалит.

Ролинс се почеса по главата.

— Да, чел съм нещо такова тук-там. Мислех си, че спечелилите просто нямат парите за нищо. Нали знаете, харчат като луди, забравят да си плащат данъците, такива неща, както и вие казахте.

— Само че много скоро Томас откри и нещо друго. — Тя отпи глътка кафе и лицето й се озари при мисълта за пъргавия ум на Томас.

— Което беше… — подкани я Ролинс.

— Което беше фактът, че дванайсет поредни победители не са обявили фалит.

— И какво?

— И Томас се върна години назад в проучванията си. През всичкото това време процентът на фалитите е постоянен. И изведнъж, точно по средата, се появяват дванайсет процъфтяващи късметлии. Не само избегнали фалит, ами и забогатели много повече.

Ролинс потърка брадичка и я погледна озадачено.

— Но какво толкова може да означава това?

— И на Томас не му беше съвсем ясно. Но се приближаваше към обяснението. Постоянно ми се обаждаше от разни места да ме осведомява как вървят нещата, какво е открил. Затова се притесних толкова, като престана да се обажда.