Мусаши

— Тук сигурно има много такива — отбеляза с въздишка Матахачи.

— Нали ви казах — отвърна Ясома, който се стараеше да намери оправдание за жените. — И са за предпочитане пред някоя прислужница в чайна или певица, с която човек би могъл да се сближи. Хората се преструват, че мисълта да се продават тела ги отблъсква, но ако прекараш една зимна нощ с някоя от тях и поговориш с нея за семейството й и така нататък, ще разбереш, че тя е като всяка друга жена. И няма да я осъдиш, че е станала лека. Едни от тях са били по-рано наложници на шогуна, на други бащите им са се числели в свитата на някой даймио, загубил по-късно властта си. И в миналите векове е било така. Ще разберете, приятелю мой, че в калта на този неверен свят са паднали много прекършени цветя.

Двамата влязоха в една къща и Матахачи остави всичко в ръцете на Ясома, който явно беше доста опитен. Знаеше как да поръча саке, как да се оправя с момичетата — беше безупречен. На Матахачи преживяването му се видя много забавно.

Останаха цялата нощ и дори по обяд на следващия ден Ясома беше неуморим. Матахачи се почувства до известна степен възмезден за цялото онова време, когато го изоставяха в задната стая на „Йомоги“, но започваше да отпада.

Накрая призна, че му стига и каза:

— Не искам да пия повече. Да си вървим.

Ясома не се помръдна.

— Останете с мен до края на вечерта — настоя той.

— А после?

— Имам уговорка да се видя със Сусукида Канесуке. Сега е още рано да ходя в дома му, а и няма да съм в състояние да разисквам вашето положение, докато не съм наясно какво точно искате.

— Предполагам, че на първо време не трябва да моля за прекомерно заплащане.

— Няма смисъл да се подценявате. Самурай от вашата величина би трябвало да получи всяка сума, която назове. Да приемете каквато и да е длъжност би било под достойнството ви. Защо не му кажете, че искате възнаграждение в размер на две хиляди и петстотин крини ориз? Един самурай със самочувствие е винаги по-добре платен и по-високо ценен. Не бива да създавате впечатление, че бихте се задоволили с каквото и да е.

С наближаването на вечерта улиците наоколо, разположени в огромната сянка на крепостта, рано притъмняха. Напуснали дома, Матахачи и Ясома се отправиха към един от кварталите, населявани почти изключително от самураи. Стояха с гръб към рова и студеният вятър разнасяше въздействието на сакето, с което цял ден се бяха наливали.

— Онова там е къщата на Сусукида — обяви Ясома.

— Онази с извития покрив над портата?

— Не, ъгловата къща до нея.

— Хм. Доста голяма е, а?

— Канесуке стана виден човек. Като беше на трийсет години, че и повече, никой не беше и чувал за него, а сега…

Матахачи си даваше вид, че не обръща внимание на приказките на Ясома. Не че не им вярваше — напротив, толкова се доверяваше на този човек, че вече изобщо не подлагаше думите му на съмнение. Все пак чувстваше, че е по-добре да остане равнодушен. Като се взираше в опасалите крепостта домове на даймио, неговото младежко честолюбие му прошепна: „И аз в най-скоро време ще живея на такова място.“