Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Мъжът отстъпи, замълча за малко, очевидно размишляваше дали не е казал твърде много и после попита:
— Вие кой сте?
Макар че не повярва на всичко чуто, Матахачи се почувства сякаш временно останал в сянка.
— Чувал ли сте за Тода Сейген? — попита той. — Човекът, който е създал школата Томита?
— Чувал съм това име.
— Е, мой учител беше великият и всеотдаен отшелник Канемаки Джисай, който пое истинската школа Томита от Сейген и после създаде школата Чуджо.
— Тогава трябва да сте истински майстор на сабята.
— Така е — отвърна Матахачи.
Играта започна да му харесва.
— Знаете ли — каза Ясома, — така си и мислех. Тялото ви изглежда тренирано и имате вид на способен човек. Как ви наричаха, когато се обучавахте при Джисай? Искам да кажа, ако не е много нахално да попитам.
— Името ми е Сасаки Коджиро — заяви със сериозно лице Матахачи. — Ито Ягоро, създателят на школата Ито, е по-стар ученик от същото училище.
— Наистина ли? — възкликна поразен Ясома.
В един миг на уплаха Матахачи помисли да отрече всичко, но беше прекалено късно. Ясома беше коленичил и правеше дълбок поклон. Връщане назад нямаше.
— Простете ми — повтори той няколко пъти. — Често съм чувал, че Сасаки Коджиро великолепно владее сабята и трябва да се извиня, че не говорих по-учтиво. Не можех да знам кой сте.
Матахачи облекчено въздъхна. Ако случайно Ясома се беше оказал приятел или познат на Коджиро, щеше да му се наложи да се защитава с бой.
— Няма нужда да ми се кланяте — каза великодушно той. — Ако толкова държите на официалностите, не бихме могли да говорим като приятели.
— Сигурно ви е подразнило моето дърдорене.
— Защо? Нямам някакъв особен пост или длъжност. Аз съм само младеж, който не е много наясно кой път ще поеме в живота.
— Да, но сте голям майстор на сабята. Често съм слушал за вас. Сега като се замисля, вие наистина трябва да сте Сасаки Коджиро. — Той се загледа втренчено в Матахачи. — Нещо повече, не мисля, че е правилно да не заемате никаква длъжност.
Матахачи скромно отговори:
— Бях се посветил на сабята си толкова добросъвестно, че нямах време да се сприятеля с много хора.
— Разбирам. Значи ли това, че не се стремите да си намерите добра служба?
— Не, винаги съм смятал, че ще трябва един ден да намеря господар, на който да служа. Но още не съм мислил за това.
— Няма да е много сложно. Вие имате зад гърба си спечелената със сабята слава, а това има голямо значение в обществото. Разбира се, ако си траете, колкото и да сте способен, никой няма да ви забележи. Вземете например мен. Докато не ми казахте, даже не знаех кой сте. Бях напълно неподготвен.
Ясома замълча, после продължи:
— Ще се радвам да ви помогна, ако искате. В интерес на истината бях помолил моя приятел Сусукида Канесуке да потърси някаква длъжност и за мен. Бих искал да ме вземат в крепостта Осака, макар и да не ми плащат много. Сигурен съм, че Канесуке с радост ще представи на влиятелните личности човек като вас. Ако не възразявате, с удоволствие ще говоря за това с него.
Докато Ясома въодушевено кроеше замисли за бъдещето, Матахачи не можеше да избегне чувството, че се забърква в нещо, от което лесно измъкване няма. Страхуваше се, че от стремеж да си намери работа, направи грешка, като се представи за Сасаки Коджиро. От друга страна, ако беше казал, че е Хониден Матахачи, селски самурай от Мимасака, Ясома никога не би предложил услугите си. Вероятно щеше да си навири носа пред него. Не можеше да се отрече — името Сасаки Коджиро без съмнение вдъхваше уважение.
Но в такъв случай има ли за какво да се тревожи? Истинският Коджиро бе мъртъв и Матахачи беше единственият човек, който знаеше това, защото притежаваше свидетелството, единственият му документ за самоличност. Без него властите няма как да узнаят кой е бил ронинът, а и едва ли ще да си направят труда да провеждат разследване. В края на краищата той не беше нищо повече от пребит до смърт с камъни „шпионин“. Постепенно, докато Матахачи убеждаваше сам себе си, че тайната му никога няма да бъде разкрита, в ума му се очерта дързък план — той ще стане Сасаки Коджиро. Отсега нататък.
— Донесете сметката — викна Матахачи и извади монети от кесията си.