Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Лисбет очакваше продължението с нетърпение.
– Това са също така традиционни еврейски имена. В семейство Вангер определено има ядро на антисемити, нацисти и конспиратори. Харалд Вангер, който живее там, горе, е над деветдесетгодишен и е бил в разцвета на силите си точно през шейсетте. Единствения път, когато го срещнах, ми изсъска, че собствената му дъщеря е курва. Явно има проблем с жените.
ВЪРНАХА СЕ В КЪЩАТА, направиха си сандвичи за преди лягане и стоплиха кафето. Микаел погледна петстотинте страници, които любимият специалист по проучванията на Драган Армански бе събрал за него.
– Свършила си страхотна работа за рекордно кратък срок – рече той. – Благодаря. Благодаря ти още и че бе така добра да дойдеш дотук и да ми докладваш.
– Какво следва оттук нататък? – попита Лисбет.
– Утре ще говоря с Дирх Фроде и ще уредим заплащането.
– Нямах това предвид.
Микаел я погледна.
– Ти свърши работата, за която те назначих – рече той внимателно.
– Не съм приключила с това.
Микаел се облегна назад на кухненската пейка и я погледна в очите. Те бяха напълно безизразни. В продължение на половин година бе работил съвсем сам върху изчезването на Хариет, а сега изведнъж се беше появил втори човек, истински специалист в правенето на проучвания, който бързо съзираше скритите логически връзки. Той взе импулсивно решение.
– Знам. И на мен ми е влязло под кожата. Ще говоря с Дирх Фроде утре. Ще те ангажираме за още седмица или две като… Хмм, като асистент. Не знам дали ще иска да плати същата сума, която поиска Армански, но мисля, че ще успеем да измъкнем от него една доста добра месечна заплата.
Лисбет Саландер внезапно му се усмихна. Тя бе твърдо решена да продължи и с удоволствие би работила безплатно.
– Ужасно ми се спи – рече тя и се прибра в стаята си, без да каже нищо повече.
След две минути отвори вратата и подаде глава навън.
– Мисля, че грешиш. Не става въпрос за луд сериен убиец, който твърде много е чел Библията. Имаме си работа с обикновен боклук, който мрази жените.
ГЛАВА 21 Четвъртък, 3 юли – четвъртък, 10 юли
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ СЪБУДИ преди Микаел, в шест часа сутринта. Сложи вода за кафе и влезе под душа. Когато Микаел на свой ред стана от леглото в седем и половина, тя се бе настанила пред компютъра му и четеше направеното от него обобщение по случая на Хариет Вангер. Той влезе в кухнята, увит с чаршаф през кръста, и разтърка сънено очи.
– Кафето е на печката – рече му тя.
Микаел я погледна през рамо.
– Този документ бе защитен с парола – каза той.
Тя обърна глава и го погледна.
– Отне ми трийсет секунди да сваля една програма от интернет, която разбива защитата на Word.
– Трябва да си поговорим за това кое е мое и кое – твое – каза Микаел и влезе под душа.
Когато се върна в кухнята, Лисбет бе изключила компютъра и го бе върнала на мястото му в кабинета. Бе включила собствения си PowerBook. Микаел беше напълно убеден, че вече е успяла да прехвърли съдържанието от неговия компютър в своя.
Лисбет Саландер бе информационен наркоман с доста либерални разбирания по отношение на етика и морал.
МИКАЕЛ ТЪКМО БЕ СЕДНАЛ да закусва, когато на външната врата се почука. Той стана и отвори. Мартин Вангер бе толкова сериозен, че Микаел за секунда си помисли, че идва, за да му съобщи за смъртта на Хенрик Вангер.
– Не, в състоянието на Хенрик няма промяна. Дошъл съм по съвсем друг повод. Може ли да вляза за малко?
Микаел го пусна и го представи на „асистентката си“ Лисбет Саландер. Тя хвърли един бърз поглед на индустриалния магнат, кимна му леко и отново се втренчи в компютъра си. Мартин Вангер я поздрави механично, но изглеждаше толкова разсеян, че не беше ясно дали изобщо я бе забелязал. Микаел му наля чаша кафе и го покани да седне.
– За какво става въпрос?
– Те не си абониран за „Хедестадс курирен“, нали?
– Не. Понякога го чета в кафенето на Сузане.
– Значи не си видял днешния брой.
– Като те слушам, явно е трябвало да го направя.
Мартин Вангер остави вестника на масата пред Микаел. Бяха му отделили две колони на първа страница за анонс. Продължението следваше на четвърта. Микаел прочете заглавието.
ТУК СЕ КРИЕ ОСЪДЕН ЗА КЛЕВЕТА ЖУРНАЛИСТ
Към текста имаше снимка, направена с телеобектив от възвишението на църквата от другата страна на моста, която бе уловила Микаел, точно когато излизаше от къщата си.
Журналистът Кони Туршон бе изрисувал портрета на Микаел с майсторска ирония. Статията представяше накратко аферата „Венерстрьом“ и изтъкваше, че Микаел е напуснал засрамен „Милениум“ и съвсем наскоро е излежал присъдата си. Материалът завършваше с обичайното изречение, че Микаел е отказал всякакъв коментар. Публикацията бе написана с такъв тон, че едва ли в Хедестад щеше да остане човек, който да не знае, че в града му се разхожда Една Ужасно Съмнителна Кръгла Нула. Нито едно от твърденията в статията не бе подсъдно, но те бяха така увъртени, че представяха Микаел в доста съмнителна светлина; снимките и текстът бяха подбрани тенденциозно, сякаш описваха политически терорист. „Милениум“ бе представен като „Агитационен вестник“ със съмнителна достоверност, а книгата на Микаел за икономическите журналисти бе характеризирана като сбор от „противоречиви твърдения“ за уважавани представители на гилдията.