Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Какво означава всичко това?– зачуди се Микаел.
– Твоята Хариет или е имала доста странното хоби да събира библейски цитати и да ги свързва с жертви на убийства, за които е чувала по един или друг повод… Или е знаела, че между всички тези случаи има връзка.
– Значи между 1949 и 1966 година, а може би дори по-рано и по-късно, наоколо обикаля някакъв напълно луд садист и сериен убиец с Библия под мишница и убива жени в продължение най-малко на седемнайсет години, без някой да направи връзка между отделните случаи. Звучи напълно невероятно.
Лисбет Саландер избута стола си назад и си наля още кафе от каната на печката. Запали цигара и издиша дима, който се уви около нея като облак. Микаел изруга наум и отмъкна още една цигара от кутията ѝ.
– Не, всъщност не е невероятно – рече тя и вдигна пръст. – В Швеция има много неразкрити убийства на жени, извършени през двайсети век. Онзи професор по криминология, Першон, каза веднъж в „Издирвани“, че серийните убийци са рядкост тук, но със сигурност е имало такива, които така и не са били заловени.
Микаел кимна. Тя вдигна още един пръст.
– Тези убийства са извършвани в продължение на много дълъг период от време и на различни места в страната. Две са извършени през по-кратък интервал през 1960 година, но обстоятелствата около тях са доста различни – фермерка в Карлстад и двайсет и две годишна любителка на коне в Стокхолм.
Трети пръст.
– Липсва ясен модел. Убийствата са извършени по различни начини, без явен почерк, макар и да има няколко детайла, които се повтарят. Животни. Огън. Жестоко сексуално насилие. И, както ти сам отбеляза, пародия на Библията. Явно никой от разследващите не е разтълкувал убийствата от библейска гледна точка.
Микаел кимна. После ѝ хвърли един поглед. С крехкото си тяло, черния си потник, татуировките и обеците по лицето Лисбет Саландер изглеждаше, меко казано, не на място в къщата за гости в Хедебю. Той се бе опитал да завърже някакъв разговор по време на вечерята, но тя бе почти неконтактна и му отговаряше с по една дума. Когато работеха обаче, звучеше като истински професионалист. В апартамента ѝ в Стокхолм сякаш бе паднала бомба, но Микаел Блумквист стигна до заключението, че мисълта ѝ явно бе доста подредена и логична. Странно!
– Трудно е да откриеш връзката между проститутка от Удевала, убита зад контейнер за смет на запустяла индустриална площадка, и съпруга на свещеник от Ронебю, удушена и подпалена. Ако не разполагаш с ключа, който имаме благодарение на Хариет.
– Което ни отвежда до следващия въпрос – рече Лисбет.
– Как, за Бога, Хариет е успяла да се забърка в това? Шестнайсетгодишно момиче, което живее в доста изолирана среда.
– Има само един отговор – отвърна му тя.
Микаел кимна.
– Убийствата имат отношение към семейство Вангер.
КЪМ ЕДИНАЙСЕТ ЧАСА вечерта бяха прегледали серията убийства още един път, бяха обсъдили съществуващата между тях връзка и странните детайли толкова задълбочено, че в главата на Микаел се щураха безброй мисли. Той разтърка очи, протегна се и попита дали Лисбет има желание да си направят кратка разходка. Лисбет Саландер приличаше на човек, за когото подобни занимания бяха пълна загуба на време, но след като се позамисли малко, кимна в знак на съгласие. Микаел я посъветва да си обуе дълъг панталон заради комарите.
Те свиха покрай пристанището за частни лодки, минаха под моста и продължиха напред към носа под имота на Мартин Вангер. Микаел ѝ сочеше различните къщи и разказваше за обитателите им. Бе му трудно да формулира мислите си. Когато стигна до тази на Сесилия Вангер, Лисбет му хвърли бърз поглед.
Те подминаха луксозната лодка на Мартин Вангер, стигнаха до края на носа, седнаха на един камък и си поделиха цигара.
– Има още една връзка между жертвите – рече Микаел изведнъж. – Сигурно вече си се досетила.
– Каква?
– Имената.
Лисбет Саландер се замисли за миг. След това поклати глава.
– Всички са библейски.
– Не е вярно – отвърна му Лисбет бързо. – В Библията няма нито Лив, нито Лена.
Микаел поклати глава.
– Всъщност не е така. Лив означава живот, което е библейското значение на името Ева. И я се стегни, Сали – от кое име идва съкратеното Лена?
Лисбет Саландер стисна очи от раздразнение и вътрешно изруга. Микаел се бе досетил по-бързо от нея. Това не ѝ харесваше.
– Магдалена – рече тя.
– Блудницата, първата жена, Дева Мария… Всички до една присъстват тук. Толкова е объркано, че вероятно и психолозите биха се побъркали. Има и още нещо, свързано с имената.