Страхът на мъдреца (Част II)

Направих жест учтив поздрав.

Селийн отвърна на жеста ми. Може би си въобразявах, но ми се стори, че ъгълът на ръцете й намекваше учтив поздрав на неподчинение.

Дори и да го беше забелязала, Вашет не каза нищо.

— Желанието ми е вие двамата да се биете — обяви тя.

Селийн ме изгледа отново, на тясното й лице беше изписана типичната адемска безизразност. Вятърът духна косата й и аз забелязах все още неизлекувано порязване, което тръгваше над веждата й и стигаше нагоре в косата й.

— Защо? — спокойно попита момичето.

Тя не изглеждаше уплашена. По-скоро звучеше така, сякаш не се сеща за каквато и да е причина, поради която да иска да се бие с мен.

— Защото има неща, които можете да научите един от друг — обясни Вашет. — И защото аз казвам така.

Тя направи жест към мен. Внимавай.

— Кетанът на Селийн е забележителен. Тя има години опит и спокойно може да се сравнява с две момичета с нейния ръст.

Вашет потупа Селийн по рамото два пъти. Предпазливост.

— От друга страна, за Квоте кетанът е нещо ново и той има много да учи, но е по-силен от теб, по-висок е и с по-дълги ръце. А и притежава хитростта на варварина.

Погледнах към Вашет, без да знам дали се шегува с мен или не.

— Освен това — продължи тя, обръщайки се към Селийн, — когато пораснеш, най-вероятно ще си висока колкото майка си, така че трябва да се упражняваш в схватка с онези, които са по-едри от теб. Внимавай. Накрая, нашият език е нов за него и ти няма да му се подиграваш за това.

Момичето кимна. Забелязах, че Вашет не уточни, че Селийн не може да ми се подиграва за други неща.

Вашет се изправи и заговори официално.

— Не трябва да правите нищо с намерението да наранявате другия. — Тя вдигна пръсти и започна да отбелязва правилата, на които ме бе научила, когато започнахме с ръкопашния бой. — Можете да нанасяте силни, но не и злобни удари. Пазете главата и врата и в никакъв случай не се целете в очите. Всеки отговаря за безопасността на другия. Ако единият улови другия в здрава хватка, не се опитвайте да се отскубнете. Дайте знак, както е редно, и това ще бъде счетено за края на двубоя.

— Знам това — каза Селийн. Раздразнение.

— Не е лошо да го повторим — отвърна Вашет. Строго мъмрене. — Загубата на един бой може да ви бъде простена. Но да загубите хладнокръвието си е непростимо. Затова доведох тук теб, а не някое момче. Грешен ли е бил изборът ми?

Селийн сведе поглед. Извинение и съжаление. Смутено съгласие.

— Нараняването на другия поради небрежност не е част от летхани.