Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
118.
Цел
Двамата с Вашет се биехме по хълмовете на Адемре.
След цялото това време вече почти не обръщах внимание на вятъра. Той беше част от пейзажа по същия начин, по който бе и неравната земя под краката ми. В някои дни беше слаб и успяваше само да разлюлее тревата и да вкара коса в очите ми. Друг път беше достатъчно силен, за да плющи платът на дрехите ми и да прилепва към тялото. Появяваше се от неочаквани посоки без никакво предупреждение и го усещах между лопатките толкова силно, сякаш някой ме бута с ръка.
— Защо отделяме толкова много време на ръкопашния бой? — попитах Вашет, докато правех „късане на детелина“.
— Защото се биеш немарливо — отвърна тя и ме блокира с „водно ветрило“. — Защото всеки път, когато се биеш, ме караш да се срамувам. И защото загуби три от четири схватки с дете, което е наполовина на твоя ръст.
— Но умението ми с меча е дори по-слабо — отбелязах аз, докато я обикалях в кръг, търсейки пролука в защитата й.
— По-слабо е — потвърди тя. — Затова не ти позволявам да се биеш с друг освен с мен. Твърде буен си. Можеш да нараниш някого.
— Мислех, че така трябва да се прави — усмихнах се аз.
Вашет се намръщи, след което небрежно протегна ръка и хвана китката и рамото ми, усуквайки ме в „спящата мечка“. Дясната й ръка вдигна китката ми над главата, като изпъна ръката ми в неудобен ъгъл, а лявата й притискаше здраво рамото ми. Тъй като бях в безпомощно състояние, се принудих да се наведа и да зяпна земята.
— Вех — казах аз, за да се предам.
Но Вашет не ме пусна. Тя продължи да извива ръката ми и натискът в рамото ми се увеличи. Почувствах болка в малките костици на китката ми.
— Вех — повторих аз малко по-силно, като си мислех, че Вашет не ме е чула.
Но тя продължаваше да ме държи и изви китката ми още по-силно.
— Вашет? — опитах се да завъртя глава, за да я погледна, но от този ъгъл можех да видя само крака й.
— Ако смисълът на това движение е да нарани някого — каза тя, — защо трябва да те пускам?
— Нямах това предвид…
Вашет натисна по-силно надолу и аз млъкнах.
— Каква е целта на „спящата мечка“? — спокойно попита тя.
— Да извади противника от строя — отвърнах аз.
— Много добре. — Тя започна да ме натиска с бавната, неумолима сила на ледник и в рамото и в китката ми запулсира тъпа болка. — Скоро ще извадя ръката ти от рамото. Сухожилията ти ще се откъснат и ще се отделят от костта. Мускулите ти ще се разкъсат и ръката ти ще увисне отстрани като мокър парцал. Тогава „спящата мечка“ ще е постигнала ли целта си?
Животинският инстинкт ме накара да се опитам да се боря, но от това изгарящата болка стана само по-остра и спрях. И преди по време на обучението ми се бях оказвал в положения, от които няма измъкване. Всеки път бях безпомощен, но това беше първият случай, в който наистина и се чувствах така.
— Целта на „спящата мечка“ е контролът — спокойно обясни Вашет. — В момента мога да правя с теб каквото пожелая. Мога да те преместя, да те пречупя или да те освободя.
— Бих предпочел да ме освободиш — казах аз, като се опитах в гласа ми да прозвучи по-скоро надежда отколкото отчаяние.
Последва пауза. След това тя спокойно ме попита:
— Каква е целта на „спящата мечка“?
— Контрол.
Почувствах как ръцете й ме пуснаха и се изправих, като бавно раздвижих рамото си, за да облекча болката.
Тя стоеше до мен и ме гледаше намръщено.
— Смисълът на всичко това е контролът. Първо трябва да контролираш себе си. След това да започнеш да контролираш онова, което те заобикаля. Накрая печелиш контрол над онзи, който ти се противопоставя. Това е летхани.
След като бях прекарал почти цял месец в Хаерт, имах усещането, че нещата се развиват добре. Вашет призна, че езикът ми се подобрява, и ме поздрави, че вече звуча като дете, а не просто като идиот.
Продължих да се виждам със Селийн на полето до дървото меч. Очаквах тези срещи с нетърпение въпреки факта, че тя ме побеждаваше с весела безпощадност всеки път, когато се биехме. Бяха ми необходими три дни, преди да успея да я надвия.
Това е интересен стих, който бихме могли да добавим към дългата история на живота ми, нали?