Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Вдигнах поглед навреме, за да видя, че Шехин се приближава. Една от връзките, които пристягаха ръкава й, се бе разхлабила по време на битката и платът се издуваше от вятъра като корабно платно. Отново беше сложила накривената си жълта шапка и направи жест за официален поздрав и към двама ни.
След това се обърна към мен.
— Защо накрая бях ударена? — попита ме тя. Любопитство.
Започнах трескаво да прехвърлям наум последните мигове от двубоя.
Опитах се да направя жест за почтителна неувереност с изтънчеността, на която ме е учила Вашет.
— Петата ти не беше поставена където трябва — отвърнах аз. — Лявата ти пета.
— Добре — кимна Шехин.
Тя направи достатъчно широк жест на доволно одобрение, така че всички, които ни гледаха, да го видят. Разбира се, всички го видяха.
Замаян от похвалата, но съзнаващ факта, че ме наблюдават, аз запазих безизразна физиономия, докато Шехин се отдалечи, следвана от Пенте.
Наведох глава към Вашет.
— Харесва ми малката шапка на Шехин — казах аз.
Тя поклати глава и въздъхна.
— Хайде — тя ме побутна с рамо и се изправи — да си тръгваме, преди да си развалил доброто впечатление, което направи днес.
Същата вечер седнах на обичайното си място в столовата — на ъгъла на една маса до стената, възможно най-далеч от храната. Тъй като никой не искаше да седне на по-малко от три метра от мен, нямаше смисъл да заемам място, където хората може би искат да седнат.
Все още бях в добро настроение, затова не се изненадах, когато мярнах фигура в червено да сяда срещу мен. Сигурно отново беше Карсерет. Тя държеше един-два пъти на ден да се доближи достатъчно до мен, за да ми изсъска няколко думи. Даже беше закъсняла.
Но когато вдигнах поглед, ме очакваше изненада. Срещу мен седеше Вашет. Тя ми кимна и погледна безизразно смаяната ми физиономия. След това успях да се овладея, кимнах й в отговор и известно време двамата се хранехме в добронамерено мълчание. След като приключихме с яденето, разговаряхме приятно и тихо за разни дреболии.
Заедно излязохме от столовата и когато вечерният въздух ни обгърна, преминах отново на атурански, за да мога правилно да изразя нещо, за което мислех от няколко часа.
— Вашет — започнах, — дойде ми наум, че би било добре да се бия с някой, чиито умения са по-близки до моите.
Тя се засмя и поклати глава.
— Това е все едно в леглото да легнат двама девствени. Ентусиазмът, страстта и невежеството не са добра комбинация. Има голяма вероятност някой да пострада.
— Мисля, че уменията ми в битката едва ли могат да бъдат наречени „девствени“ — възпротивих се аз. — Много далеч съм от твоето ниво, но ти самата каза, че моят кетан е забележително добър.
— Казах, че твоят кетан е забележително добър, като се има предвид от колко време го изучаваш — поправи ме тя. — Което е по-малко от два месеца. А това е абсолютно нищо.
— Това е обезсърчаващо — признах аз. — Ако успея да ти нанеса удар, то причината ще е, защото ти си ми позволила. В това няма смисъл. Все едно си ми направила подарък и аз не съм го заслужил.
— Всеки удар или замахване, които направиш срещу мен, са заслужени — възрази тя. — Дори и да ти ги подаря. Но те разбирам. Има какво да се научи от честното състезание.
Готвех се да добавя нещо, но тя сложи ръка върху устните ми.
— Казах, че разбирам. Спри да се биеш, след като вече си спечелил. — Ръката й продължаваше да стои върху устните ми и тя ги потупа замислено с пръст. — Много добре. Продължавай да напредваш и аз ще ти намеря някой на твоето ниво, с когото да се биеш.
116.
Височина
Вече се чувствах почти добре в Хаерт. Езикът ми се подобряваше и сега, когато можех да си разменям кратки шеги с останалите, не бях толкова изолиран. Понякога Вашет се хранеше с мен и благодарение на нея не бях напълно отхвърлен.