Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Дани изкачи овехтялото, лошо осветено стълбище. По стените имаше плакати на минали представления, продуцирани от Дънкан. Май нито едно от тях не беше станало хит. Мина покрай прегърнати мъж и жена, които не го удостоиха с поглед. Влезе в офиса и бързо разбра защо имаше хора и на площадката. Вътре беше претъпкано. Младо момиче стоеше на входа и му предложи питие, но той поиска само чаша вода — трябваше да е с бистра глава, ако искаше инвестицията му да донесе дивиденти.
Огледа се, за да потърси познато лице, и забеляза Кати. Но щом погледите им се срещнаха, тя извърна глава. Това само го развесели и му напомни за Бет. Тя винаги го закачаше за неговата срамежливост, особено когато влиза в помещение, пълно с непознати. Ако тя беше тук сега, вече щеше да бъбри оживено в някоя от групите, все едно дали познаваше хората, или не. Много му липсваше. Някой докосна ръкава му и прекъсна мислите му. Извърна се и видя до себе си Джералд Пейн.
— Ник — обърна се той към него като към стар приятел, — има добри новини. Открих банката, която представлява собственика на един от терените.
— Успя ли да говориш с тях?
— Не, за съжаление — отвърна Пейн. — Но тъй като базата им е в Женева, предполагам, че собственикът е чужденец и няма представа за потенциалната цена на терена.
— Нищо чудно и да е англичанин, който познава нещата прекалено добре.
Дани бе доловил, че Пейн е по-скоро оптимист, за когото чашата е наполовина пълна.
— Все едно. Ще разберем повече утре, защото банкерът, някой си мосю Сегат, обеща да се обади сутринта и да ми каже дали клиентът е готов да продава.
— А другият терен? — напомни Дани.
— Ще бъде без значение, в случай че първият няма желание да продава.
— Може и да си прав.
— Джералд. — Лорънс Девънпорт се появи отнякъде и се наведе да целуне приятеля си.
Дани с изненада забеляза, че актьорът е небръснат и ризата му явно бе обличана няколко пъти тази седмица. Докато наблюдаваше двамата мъже, изпита толкова силна неприязън, че нямаше сили дори да се включи в разговора.
— Познаваш ли Ник Монкрийф? — попита Пейн.
Девънпорт не прояви никакъв интерес. Очевидно не го позна.
— Запознахме се на заключителното парти на предишната постановка — обясни Дани.
— Да, вярно.
— Гледах пиесата два пъти.
— Звучи ласкателно. — Лари нахлузи усмивката, приготвена за феновете.
— Ще участвате ли в следващия проект на Чарли?
— Не — отговори Девънпорт. — Беше приятно да участвам в „Колко е важно да бъдеш сериозен“, но не мога да си позволя да отдавам таланта си единствено на театъра.
— Защо? — невинно попита Дани.
— Започнат ли репетициите и представленията се налага да отказваш други участия, а никога не знаеш кога ще се появи предложение за филм или за главна роля в минисериал.
— Жалко. Бих инвестирал значително по-голяма сума, ако и вие бяхте в състава.
— Много мило от ваша страна. Може би ще имате възможност някой друг път.
— Надявам се, защото според мен сте истинска звезда. — Бе започнал да разбира, че при Девънпорт няма такова нещо като прекалено ласкателство.
— Ако наистина искате да направите добра инвестиция, бих могъл да ви предложа…
— Лари! — възторжен глас прекъсна разговора.
Девънпорт се извърна и се разцелува с мъж, далеч по-млад от него. Моментът бе отминал, но Девънпорт бе отворил врата, през която Дани възнамеряваше да нахлуе без предупреждение близките дни.
— Жалко — въздъхна Пейн, когато Девънпорт се отдалечи.
— Защо?
— Беше звездата на своето поколение в Кеймбридж — отбеляза Пейн. — Всички му предричахме блестяща кариера, но за съжаление, не се оказа така.
— Забелязах, че му викате Лари, както се обръщаха навремето към Лорънс Оливие.
— И това е единствената прилика между тях.
Припомнил си думите на Дюма „С приятели като тези…“, Дани за малко да изпита съчувствие към Девънпорт.
— Времето все още работи за него — подхвърли той.
— Не и с проблемите, в които е затънал — отбеляза Пейн.
— Проблеми ли има?
— Здрасти, Ник — някой го тупна по гърба.
Оказа се Чарли Дънкан — друг скорошен приятел, привлечен от парите.