Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
Имаше много теории, до една неверни. Никой не говореше за новооткритото платно на Рембранд, което сега бе изложено в Националната галерия във Вашингтон. Никой не заподозря и участието на британската репортерка, която сега бе звезда в американските телевизионни новини. На никого не му мина и през ум да сочи с пръст швейцарския финансист, известен на света като Свети Мартин, който бе всичко друго, но не и светец. Нито пък някъде се спомена човекът със среден ръст и посребрели слепоочия, който често се разхождаше по крайбрежните скали на Корнуол — понякога сам, а друг път придружен от широкоплещест младеж с външност на филмов идол.
През един приятно топъл следобед в началото на юни, докато се приближаваше към южния край на залива Кайнънс, той забеляза възрастен човек с очила, застанал на терасата на кафене „Полпеор“ на нос Лизард. За миг се изкуши да се обърне и да тръгне в обратна посока, но сведе глава и продължи. Стареца бе пропътувал голямо разстояние, за да се видят. Най-малкото, което можеше да направи, бе да се сбогуват подобаващо.
81. Нос Лизард, Корнуол
Терасата бе обляна в слънчева светлина. Двамата седяха сами в ъгъла под сянката на един чадър. Шамрон бе с гръб към морето, а Габриел — срещу него. Беше облечен в планинарски шорти и непромокаеми обувки с дебели чорапи, смъкнати до глезена. Шамрон разбърка две пакетчета захар в кафето си и попита на иврит дали Габриел носи оръжие. Габриел хвърли поглед към полиестерната раница на съседния стол. Ари смръщи чело.
— Нарушение на правилника е да държиш оръжието си в багажа. Този пистолет трябва да бъде винаги на кръста ти, за да можеш бързо да го измъкнеш.
— Причинява ми болка, когато се разхождам по-дълго.
Шамрон, който също страдаше от хронични болежки, кимна с разбиране.
— Поне се радвам, че британските власти са ти разрешили официално да носиш винаги оръжие. — Усмихна се бегло. — Вероятно трябва да благодарим на иранците за това.
— Нещо ново?
Ари кимна мрачно.
— Убедени са, че зад всичко стоим ние. И нямат търпение да ни върнат услугата. Знаем, че един от най-големите им мозъци, планиращи терористичните нападения на „Хизбула“, е ходил до Техеран преди седмица. Знаем също, че редица от техните агенти напоследък са се разбъбрили. Въпрос на време е кога точно ще ни ударят.
— Моето име споменава ли се?
— Засега не.
Габриел отпи от минералната си вода и запита Ари какво прави в страната.
— Малко домакинска работа след операцията.
— От какъв характер?
— Крайният съвместен оперативен анализ на службите — процеди Шамрон с пренебрежение. — Това е моят личен кошмар. През последните няколко дни се оказах заключен в Темс Хаус с две дузини британски и американски шпиони, които смятат, че имат спуснати свише права да ми задават всякакви въпроси.
— Светът се променя, Ари.
— Аз си харесвам предишния свят. Всичко беше по-просто. Освен това никога не съм работил добре в екип.
— Защо с този разбор не се занимава Узи?
— Узи е прекалено ангажиран, за да се занимава с нещо толкова тривиално — каза язвително Шамрон. — Помоли ме аз да се заема. Все пак си мисля, че не бе изцяло загуба на време. Имаше някои мостове, които се нуждаеха от поправка. Доста напрегнато беше станало в онзи оперативен център през последната вечер.
— И как съм изпаднал от списъка с поканените на подобно събрание?
— Греъм Сиймор сметна, че заслужаваш почивка.
— Колко тактично.
— Опасявам се, че ще има някой и друг въпрос, преди случаят официално да бъде приключен.
— Какви въпроси?
— Относно художествения аспект на операцията.
— Например?
— Например откъде Ландесман е научил, че платното на Рембранд се е появило отново на бял свят?
— Густаф ван Беркел от Комитета „Рембранд“.
— Каква е връзката между тях?
— Кой според теб е финансирал Комитета?
— Мартин Ландесман?
Габриел кимна.
— Какъв по-удачен начин да си гарантираш намирането на изгубен Рембранд от този да събереш в комитет най-добрите познавачи на художника? Ван Беркел и неговият екип са знаели местонахождението на всеки известен Рембранд. А когато се е откриела нова картина, тя автоматично се е занасяла на Ван Беркел за установяване на произхода.