Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
Габриел се намръщи.
— Ако не бях аз, Джулиан сега щеше да се мъчи да събере четиридесет и пет милиона долара. Най-малкото, което може да направи, е да покаже известно уважение.
— По-късно ще има достатъчно време за това — каза Ишърууд. — Но сега има двама души, които с нетърпение очакват да те видят.
— Къде са?
— Горе.
— Надявам се, че са в отделни стаи.
Джулиан кимна тържествено:
— Точно както искаше.
— Да вървим.
Ишърууд ги поведе през ротондата между море от смокинги и вечерни рокли, после няколко етажа нагоре по широки мраморни стъпала. Един охранител ги пропусна в административната част на музея и ги насочи към чакалня в края на дълъг и покрит с килим коридор. Вратата бе затворена. Габриел понечи да натисне дръжката, но се поколеба.
Много е крехка. Те всички са крехки…
После тихичко почука. Лена Херцфелд, детето от тавана, дъщерята на мрака, каза:
— Влез.
Беше седнала съвършено изправена в средата на коженото канапе, със събрани колене и ръце в скута. Стискаше официалната програма на изложбата, вече смачкана и мокра от сълзите й. Габриел и Киара приседнаха от двете й страни и я прегърнаха, докато плачеше. След няколко минути тя погледна Габриел и докосна лицето му.
— Как да ви наричам тази вечер? Господин Аргов или господин Алон?
— Моля ви, наричайте ме Габриел.
Тя се усмихна бегло и погледна надолу към програмата.
— Все още се изумявам, че успяхте да я намерите след толкова много години.
— Нямаше да се справим без помощта на сина на Курт Фос.
— Радвам се, че е дошъл тази вечер. Къде е?
— В съседната стая. Ако нямате нищо против, би искал да поговори с вас насаме преди откриването. Иска да се извини за стореното от баща му.
— Не той е престъпникът, Габриел. И неговото извинение няма да върне сестра ми.
— Но може би не е зле все пак да го изслушате. — Той взе дланта й. — Достатъчно дълго сте се самонаказвали, Лена. Време е да позволите на другиго да понесе вината за смъртта на близките ви.
Сълзи се търколиха по бузите й, макар тя самата да не издаде и звук. Най-после се съвзе и кимна.
— Ще изслушам извинението, но няма да плача пред него.
— Има нещо, за което трябва да ви предупредя, Лена.
— Че прилича на баща си?
— Малко по-възрастен — каза Габриел. — Но приликата е поразителна.
— Предполагам тогава, че Бог е решил да накаже и него. — Тя бавно поклати глава. — Да живееш с лицето на убиец… Не мога да си го представя.
За щастие на Петер Фос, Лена успя да овладее шока, когато го зърна за първи път, макар да не успя да спре сълзите. Габриел остана в стаята при тях само за минутка, а после се измъкна в коридора да изчака с Киара и Ишърууд. Лена се появи десет минути по-късно. Очите й бяха зачервени, но като цяло изглеждаше забележително спокойна. Габриел я хвана за ръка и каза, че има още някой, който иска да я види.
Портрет на млада жена, маслени бои на платно, 104 на 86 сантиметра, от Рембранд ван Рейн, беше поставен на триножник в малка зала, покрит с грубо памучно платно и заобиколен от няколко охранители. Там беше и неспокойният уредник на изложбата. Киара хвана Лена под ръка, докато Габриел и Ишърууд внимателно отместваха покривалото.
— Изглежда много по-красива, отколкото я помня.
— Още не е късно да размислите, Лена. Ако не искате да я дарявате завинаги, Джулиан може още сега да промени условията по договора, за да бъде само временно преотстъпване на музея.
— Не — каза тя след кратка пауза, — не мога да се грижа за нея. Не и на моята възраст. Тук ще е по-щастлива.
— Сигурна ли сте? — настоя Габриел.
— Сигурна съм. — Лена погледна картината. — Поставихте ли молитвата за сестра ми вътре?
— Ето тук — посочи Киара средата на долната част на рамката.
— Завинаги ли ще остане с нея?
— Музеят обеща да я запази така за вечни времена — каза Габриел.
Лена направи колеблива крачка напред.
— Онази нощ в Амстердам не успях да си взема сбогом с нея. Нямаше време. — Тя погледна Габриел. — Мога ли сега да я докосна? Един-единствен път?
— Внимателно — помоли я той.
Лена се протегна и прокара бавно пръсти по тъмната коса на младата жена на портрета. После докосна долната рамка и тихо излезе от залата.