Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Тялото подскочи върху леглото и започна да се гърчи конвулсивно. Датчиците се разкачиха. Джек дочу шум зад стената и се досети, че всеки миг ще дойде помощ. За да не позволи на Джонатан да падне от леглото, той се пресегна и го улови за раменете.
Времето изведнъж забави своя ход. Чуваше гласа на Амбър, но не можеше да различи отделните думи. Бяха твърде провлечени, за да схване смисъла им. Сигурно е завладяна от паника, помисли си, и се чуди какво да направи. Сега вече усещаше енергията, с която животоподдържащите системи помпаха тялото на Джонатан. Ръцете му го стиснаха, притеглиха го надолу към широко разтворените, невиждащи очи. Джонатан помръдна устни:
— Помогни ми — изстена, миг преди лекарите да дотичат.
— Хипнотично предизвикана кома — обясняваше Баадластър. — Но доста тежка. Джонатан е можел да умре.
— Предизвикана от самия него?
Военният министър сви рамене.
— Може би. В момента се е поуспокоил. Лекарите казаха, че почива.
Джек се намръщи.
— Бръщолевеше несвързано.
— Ясно — кимна замислено министърът. — Но може би все пак ти си уловила някоя дума?
— Аз ли? — изгледа го учудено Амбър. — Мислех, че умира.
— Нима това ви притеснява, милейди? — попита със злобна усмивка Вандовър. — Доколкото ми е известно, срещали сте доста често смъртта, докато сте се подвизавали из бордеите на Малтен.
Тя го изгледа, но Джек побърза да пристъпи между тях. Беше достатъчно едър, за да е непреодолима преграда и без помощта на костюма.
— Баадластър, зная че си военен министър, но ще ми позволиш да ти отправя едно предупреждение. Внимавай с кого воюваш. Императорът се нуждае не само от услугите ти, но и от твоята… дискретност.
Вандовър прехапа устни. И да бе пребледнял, нямаше как да се види, тъй като лицето му и без това бе бледо.
— Императорът ме прати да ти съобщя, че би желал да те види утре, преди… процедурата. А междувременно, нека напомня и на двама ви, че не бива да напускате това крило. — Той кимна отсечено. — Приятна вечер. Командир Сторм, милейди Амбър.
Амбър потрепери, сякаш се отръскваше от миризмата му. Извърна глава към леглото, на което лежеше Джонатан.
— Той искаше да ти каже нещо. Сякаш бе програмиран…
— Зная. Но какво би станало, ако не го бяха открили, или… — Джек преглътна. — Не смятам, че Колин го е изоставил доброволно. Никога не би го зарязал в подобно състояние. Погледна я и изведнъж се усмихна. — Май ще разочароваме Вандовър.
— Защо?
— Защото съм решил да изляза оттук. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се. Къде ще ходим?
— Джонатан повтори три пъти нещо и едва накрая го разбрах. Ставаше дума за стаята за медитация на Колин. Явно е нещо важно, щом не му даваше покой.
— Ами да тръгваме, в такъв случай.
Присъствието на Колин изпълваше целия апартамент. Стаите бяха едновременно аскетично обзаведени и някак богати… заради предметите, до които се бе докосвал светията. Докато крачеше предпазливо из помещенията, Джек се замисли, че никога не бе имал дом, който да смята за свой собствен. Откакто се помнеше, единственият му дом бяха казармите.
Амбър бе приседнала до любимата масичка за кафе на Колин. Неведнъж тримата бяха провеждали заседания около нея.
— Никога не съм влизала в стаята за медитация — призна тя.
— Хм. — Джек плъзна внимателен поглед наоколо. — Смятал е да се върне.
— И аз така си помислих. Или е така, или не е имал време да се подготви.
Джек спря до вратата на стаята и я погледна през рамо.
— Идваш ли?
— Н-не. Май ще остана.
— Както желаеш — засмя се той. Сетне бутна вратата и изчезна от погледа й.
Тя сведе поглед към странните татуировки, танцуващи като живи рисунки по кожата й. Усещаше близостта на Джек като придърпване на невидимо въже. Пристъпи неспокойно от крак на крак и огледа помещението. Имаше чувството, че долавя миризмата на светеца. Пое си бавно дъх, сякаш се опитваше да я запомни.
Вътрешната врата на стаята за медитации зееше отворена, сякаш го канеше да влезе. Джек се поколеба и се огледа. Не видя нищо обезпокоително, наведе глава и прекрачи прага.
Стените на стаята бяха оставени с включени проектори и изведнъж той се озова сред множество различни светове, които човекът бе посетил, откакто бе полетял в космоса. Джек дори не помисли да присяда в дървеното кресло, поставено в самия център. Замръзна, запленен от виденията на светове, някои от които бе посещавал, и неволно протегна ръка в опит да ги докосне… Повечето от тези светове не знаеха що е пясък, нито война, преди да ги открие човечеството. Някъде тук щяха да са и картините от Дорман, Опус, Малтен… гърлото му се сви.