Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Пепус вдигна глава от пулта.
— Нали виждаш, че съм зает?
— Но не и за информацията, която нося, предполагам. — Вандовър му подаде разшифрования текст.
Пепус плъзна поглед по него.
— Кога и къде прехвана това?
— Опитаха се да го предадат на Сторм, когато го свалихме на космодрума.
Пепус отново прочете съобщението: „Скиталците да продължават с размириците. Така Пепус ще има нужда от теб жив.“ Императорът разтвори пръсти и листчето падна на пода.
— Кажи ми нещо, което не зная.
— Само предполагахме, че е така. Сега се потвърждава.
— Че Зелените ризи се интересуват от Джек Сторм? Той знае ли, че съобщението не е стигнало до него?
— Не мисля.
Пепус се облегна назад. Лицето му придоби замислено изражение. През цялото време на разговора не бе свалил мъничките слушалки и непрестанно прослушваше приетите съобщения.
— Прати по обичайния канал информация, че ако размириците продължават, това може бързо да намали цената на Сторм. Ще дойде момент, когато ще предприема необходимите действия да смажа проклетите бунтовници.
— Да, ваше величество. А момичето?
— Засега ни върши добра работа. По-късно ще обсъдим какво да правим с нея.
Министърът кимна и тръгна към вратата.
— Вандовър.
Той спря.
— Да, ваше величество?
— Известно ни е, че записите със спомените на Джек са били взети от мадам Сейди. Това означава, че ги е държала в залог срещу заем, даден на някого. Да имаш представа на кого?
— Още не.
— Открий. Това е особено важно.
Вандовър кимна. Пепус се завъртя в креслото и за миг очите им се срещнаха.
— Президентът на Доминиона се свърза с мен. Интересува се как използваме средствата, които ни предоставят. Финансирането на тази война се оказа доста по-скъпо, отколкото предполагахме. Също така настоя да увеличим силата на космическия си флот и да оборудваме още две пехотни единици с бойни костюми.
Очите на Вандовър засияха.
— И с двете можем да се справим.
— Чудесно — кимна императорът. — Твърдо съм решен да спечеля тази война.
Вандовър постоя още малко, но тъй като императорът не каза нищо повече, сметна, че е освободен. Опита се да се измъкне с вида на човек, зает с важни дела.
Денаро стоеше в приемната на центъра на Скиталците и едрото му мускулесто тяло изпълваше помещението. В сравнение с него Вандовър се почувства като незначителна сянка. Министърът оголи зъби в хладна усмивка.
— Благодаря, че ме приехте.
Младият мъж отвърна на усмивката му.
— Това е светилище, министър Баадластър. Надявам се, нямате нищо против да разговаряме във фоайето. Не се безпокойте, разполагаме с шумоизолиращи паравани. Ако Свети Колин беше тук, сигурно щеше да ви покани в апартамента си, но…
— Да, наистина. — Вандовър подхвана краищата на наметалото си и се настани в посоченото кресло. Денаро се отпусна срещу него. Министърът го разглеждаше крадешком. Това бе човекът, който вероятно щеше да наследи Колин. Същият, когото императорът ненавиждаше, но доскоро не смееше да докосне, тъй като бе под закрилата на Скиталеца. Не биваше да забравят, че Денаро умееше да борави с боен костюм… и че Сторм бе негов учител. Той облиза устни и произнесе:
— Дойдох да проверя дали мога да бъда полезен с нещо в отсъствието на Колин.
Денаро стисна силно облегалката, но лицето му остана равнодушно.
— Достатъчно ще е да ни освободите от охраната отвън. Сградата вони на драки.
— Рицарите са тук заради вашата безопасност.
— Това не са Рицари.
— Ще информирам императора.
Нищо нямаше да бъде направено и двамата го знаеха. Колин бе отправял сходни възражения.
— Благодаря ви за вашата загриженост, господин министър. А сега, ще ви помоля да ме извините, но имам работа.
Вандовър се надигна.
— Разбирам ви. Може би, когато Джонатан се възстанови напълно, ще може да поеме част от задълженията на Колин.
Лицето на Денаро стана бяло като платно. Той стисна зъби.
— Какво искате да кажете?
Вандовър се престори на объркан.
— Ама как така… никой ли не ви е казал… Един от нашите бойни кораби го е открил преди няколко седмици. В кома е и Пепус нареди да го настанят в собствената му болница в двореца. Съжалявам, Денаро. Мислех, че сте в течение.