Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Скиталецът се надигна. Лицето му постепенно възвръщаше цвета си.
— Моля за разрешение да го видя.
Вандовър сви рамене.
— Едва ли има смисъл. Не е идвал и за миг в съзнание. Лекарите смятат, че е от преживяния шок. Осигурени са му, разбира се, най-добрите грижи. В него е единствената ни надежда да узнаем какво е станало с Колин.
— Сторм посети ли го вече?
— Командирът е предпазлив човек, а и в момента си има други грижи.
Денаро продължаваше да го разглежда замислено.
— Това е новина с непредвидени последствия.
Вандовър подръпна ръкавите на наметалото си.
— Пепус няма да търпи повече размирици — заговори той бавно. — Сега не е моментът да се разпалва огънят. Изчезването на Колин може да доведе до нарушаването на крехкия баланс. — Почти шепнешком добави: — Командир Сторм иска да свали Пепус от Триадския трон. Това вече не е тайна. Но за да го стори, му е била необходима… подкрепа. Ето защо е отишъл при Зелените ризи. Нищо чудно да потърси и Скиталците. Липсата на Колин в момента е в негова изгода, докато събира съюзници — може вие да решите да се присъедините към него.
Денаро рязко си пое дъх. Погледът му се рееше над главата на Вандовър.
— И откъде ви е известно това?
— Аз съм военен министър. Нима смятате, че не разполагам със собствено разузнаване? Но Пепус е мой император и колкото и да се нуждае от Джек Сторм, не бих се поколебал да го осведомя колко опасен може да е този инструмент.
— Нито пък аз — рече неочаквано младият монах. Сетне стисна зъби. — Баадластър, благодаря ви, че ми се доверихте.
Вандовър кимна и стана да си върви.
— Няма защо — подметна той през рамо. Докато се отдалечаваше, усещаше изгарящия поглед на Денаро в гърба си. Едва след като се озова отвън, между драките, той си позволи победна усмивка.
Джек стоеше до леглото, което силно наподобяваше кувьоз, тъй като почти всички жизнени функции се поддържаха от апарати. Амбър не беше преувеличила. Човекът, който лежеше вътре, бе само бледа сянка на онзи Джонатан, когото помнеше. Едър и енергичен, надарен с изключителна сила и същевременно необичайно фин и ловък. Ала сега в помещението се чуваше само шумът на машините.
Амбър пристъпи до рамото на Джек. Той я погледна.
— Така ли са го намерили?
— Ами, горе-долу в същото състояние. Почти веднага са го поставили на животоподдържащи системи. Оттогава само се влошава.
Джек хвърли поглед към стената отсреща. Не беше необходимо да е специалист, за да види, че животът на Джонатан се крепеше на косъм.
— Дежурен?
— Да, сър — обади се един глас зад стената, но той не можа да определи дали принадлежи на човек или на машина.
— Какви са му шансовете?
— Бихме могли да го поддържаме в това състояние много дълго време. Въпросът е дали ще има полза… — гласът пресекна и Джек разбра, че е разговарял с човек. Само живо същество би могло да скърби за друго живо създание. Машините следваха единствено зададените програми.
Джек отново извърна глава към Амбър.
— Как мислиш, дали е участвал в сражение?
— Не зная, Джек. Защо?
— Чудя се дали Колин е бил пленен, или го е изоставил по своя воля.
— Колин никога не би го изоставил! — тросна се тя.
— Факт е, че Джонатан е тук, а от Колин няма и следа. Питам се дали е бил принуден да постъпи така, или сам го е решил.
— Как можеш да задаваш подобен въпрос?
— Мога, защото трябва да науча отговора. Кой го е открил? Накъде е летял Колин? Прехванали ли са ги? Сред приятели ли да го търся, или при врагове?
Амбър се притисна в него.
— Съжалявам. Аз си помислих…
Той се усмихна огорчено.
— Джонатан беше и мой приятел. Какво ли щеше да ни разкаже, ако само можеше…
Джек се пресегна и погали лежащия по ръката. Беше гореща, като че ли го измъчваше треска.
Космите на ръката му изведнъж се изправиха, сякаш между двамата бе прескочило електричество. Джонатан бе увит с плътен чаршаф до раменете. Само мускулестите му ръце се подаваха отвън. С подобно телосложение той можеше да е прекрасен Рицар.
Изведнъж тялото под чаршафите помръдна. Амбър извика уплашено. Джек неволно отстъпи крачка назад, а по мониторите на стената трепкаха тревожни светлини.