Скрутатор [bg]

Тогава кланкерите спряха. Стрелците се развикаха уплашено. Операторите тромаво обърнаха машините си. Войниците започнаха да крещят, захвърлиха оръжията си и побягнаха. Ниш впиваше нокти до кръв в дланите си. Всичко беше толкова убедително.

Дали замисълът му щеше да успее? Всичко зависеше от реакцията на лиринксите. В началото изглеждаше, че те няма да реагират, сетне като един се хвърлиха след бягащите. Лиринксите бяха по-бързи от човеците. Клането бе покъртително, а Ниш не можеше да стори нищо, за да спаси избиваните — те се бяха пожертвали, за да спасят останалите.

Войниците се пръснаха, кланкерите също, почернели от вкопчили се в тях бойци.

— Заповеди, сър? — напрегнато попита сигналистът.

— Още не. — Лиринксите трябваше да се приближат още малко. Чакането бе съкрушително, гледката бе ужасна. Най-сетне враговете се отдръпнаха от теснината. — Напред! — изрева Ниш, размаха меча си и дотича до един от кланкерите. Там той се настани в седалката пред стрелеца. Машините се раздвижиха, войниците също. — Това ли е най-голямата скорост, която можем да развием? — провикна се той към оператора.

— По нанадолнището ще ускорим — отвърна запитаният, — но полето е слабо и намалява непрекъснато. — Зъбите му тракаха. Ако изгубеше излъчването, щеше да изгуби и машината си.

В устрема си те бързо се приближаваха към врага. Стрелецът задейства катапулта, снарядът прелетя над главата на Ниш… и се започна. Останалите кланкери изсипваха копия и камъни. Сред лиринкските редици се образуваха празнини. Катапултните механизми тракаха ожесточено. Залитащият Ниш подаде на стрелеца друг снаряд. Искаше му се да използва копиемета, но кланкерът бе от старите модели, които не позволяваха едновременна употреба на двете си оръжия.

Когато до лиринкските редици оставаха около петдесет крачки, войниците бяха засипани от снаряди — използвани копия, едри камъни… всичко, което лиринксите бяха в състояние да докопат. Умело хвърлено копие отнесе стрелеца на кланкера вдясно от Ниш. Поне враговете не използваха катапулти — изглежда подобни оръжия не се поддаваха на скалоформиране.

За пръв път в живота си Ниш не се страхуваше за себе си. У него не бе останало място за подобни чувства, защото изпитваше единствено ужасна и мъчителна болка за избиваните си войници. Изпитваше състрадание дори към погиващите врагове. Може би досегът със сълзите бе изострил не само възприятията, но и чувствата му. Заобиколен от безсмислена жестокост, механикът се стараеше да спаси колкото се може повече от хората си.

Вече можеше да разчита лицата на враговете. И почти разбираше цветоницирането им. Те бяха неспокойни от неочакваната атака. Това беше добре!