Скрутатор [bg]

Опрени един на друг, двамата с Ксабиер се отправиха към слезлите от дванадесетокракия кланкер. Сред тях Ниш разпозна Троист, скрутатора, Члър и лейтенант Пранди.

На няколко крачки от тях Ниш отвори уста, но не можа да промълви нищо. А скандирането бе оглушително. Да можеше Иризис да чуе…

— Съжалявам, че пристигаме толкова късно — каза Троист. — Спадането на полето ни забави невероятно много. Когато защитната магия изчезна, бяхме нападнати откъм гората. Успяхме да отблъснем врага, но не и без цената на загуби. А после се натъкнахме на прекалено дълбок поток и трябваше да прекосим реката, затова изникнахме от тази страна. Надявам се…

Генералът огледа остатъка от някога огромната армия. Върху лицето му изникна ужасна тъга.

— Това ли е всичко останало?

— Най-големите поражения ни бяха нанесени през нощта, сър — каза Ксабиер. — Преди да успеете да достигнете до нас.

— И така да е, това е мрачен ден. Но трябва да признаем, че би могъл да се развие още по-мрачно — продължи Троист и повдигна меча си. Скандирането спря.

Ксабиер свали шапката си.

— Лейтенанти Ксабиер Фру и Крил-Ниш Хлар на вашите услуги, сър. — Другата му ръка умело смъкна омазненото кепе на Ниш. — Лейтенант Хлар ще докладва. — Той потупа приятеля си по гърба.

Ниш се опита да преглътне. Не се сещаше какво да каже, а устата му беше пресъхнала. Члър му подаде мях с вода и механикът жадно отпи. Течността имаше вкус на кожа.

— Успях да пристигна навреме, сър — поде разказа си Ниш, обръщайки се към генерала. — Макар че извадих страшен късмет. Враговете бяха започнали да разчупват черупките си, когато навлязох във варовиковия лабиринт. Атаката започна само няколко минути след предупреждението ми. Това време бе прекалено малко, защото лиринксите наброяваха почти тридесет хиляди. Те веднага се отправиха към командния център, където избиха всички.

— Всички? — натърти Ксервиш Флид.

— Скрутатор Джал-Ниш Хлар бе примамил най-силните врагове при себе си. Той ги нападна с помощта на съ… на специален аспект от Изкуството си. Но враговете бяха прекалено силни.

Ниш описа първоначалния успех на баща си и последвалия сблъсък с лиринкския мистик.

— За това ще разговаряме допълнително — тихо каза Флид.

— Така всички в командната зона се оказаха избити, включително баща ми. Лиринксите… са го изяли.

До този момент не му бе оставало време да мисли за това. И сегашният момент не беше подходящ.

— Продължихме да се сражаваме през остатъка от нощта и през цялата сутрин. Направихме всичко по силите си. Справихме се дори по-добре, отколкото би могло да се очаква срещу така превъзхождащ ни противник. Убихме двадесет и пет хиляди лиринкси, сър, но на ужасяваща цена. Почти тридесет хиляди войници са мъртви. Около девет хиляди души прекосиха реката, но оцелелите машини са само шестстотин. На този бряг вече ни чакаха оцелели, но за тяхната бройка не мога да ви кажа нищо конкретно. Това е всичко, сър.