Скрутатор [bg]

— Как точно зовеше? С помощта на кристал, като моя амплимет?

— По съвсем различен начин. — Минис стисна устни. — Това не мога да ти кажа.

— А ти ме накара да ти разкажа всичко за работата и талантите си, а също и за начина, по който си служим с кристали — студено каза Тиан. — Ти не само ме използва, ти поиска всичко, без да дадеш нищо в замяна.

— Опитвах се да спася народа си. — Той отново бе свел очи. — Ти не би ли сторила същото на мое място? Освен това тогава не те познавах.

— Ти ми се обясни в любов.

След кратка пауза той отвърна:

— Трябваше да узнаем как работи талантът ти. И да научим повече за амплимета. Как иначе бихме могли да ти обясним онова, което трябваше да знаеш?

— По резултата личи, че не сте ми обяснили особено добре.

— Може би ти не си ни казала всичко, което е трябвало да ни кажеш.

Той отново прехвърляше вината върху нея!

— Защо ми е да казвам каквото и да било на враговете си — остро каза тя. Отмората от съня започваше да избледнява, а с този разговор нямаше да постигне нищо. Трябваше да поеме инициативата. — Ти заяви, че ме обичаш, а си излъгал. Те са те напътствали какво да ми кажеш.

— Не! — извика той. — Това не е вярно.

Тиан трепереше от ярост.

— Не можеш да ме излъжеш, Минис. Отлично си спомням разговорите ни. Когато бях пленена в онзи лед, Триор се опита да ме накара да си послужа с геомантия. Още тогава усетих, че тя крие нещо от мен. Тя те придърпа и те напъти какво да кажеш. Ти се възпротиви, а Луксор изглеждаше поразен, но Триор настоя. Накрая ти отстъпи и се върна да ми кажеш, че ме обичаш. Това бе първото ти предателство, Минис.

— Щом разбра, че изпитвам чувства към теб, Триор цинично ме използва. А аз, глупачката, ти повярвах. Бях готова на всичко, за да помогна на любимия си. Но чувствата ми не значеха нищо. Щяхте да ме захвърлите в мига, в който опасността беше отминала. Моят живот значеше толкова за вас, колкото този на малката Хани. Вие с готовност бихте пожертвали хиляда жени като мен, за да постигнете исканото.

— Ти си жестока, Тиан. — Лицето на Минис бе посивяло около устните. — Смъртта на детето бе инцидент, за който аз искрено съжалявам. Но не мога да го съживя. Наистина те обичах и все още те обичам.

Тиан го погледна в очите.

— Утре ще получиш възможността да го докажеш.

— Ще ти го докажа още сега. Носиш ли пръстена, който бе изработила за мен?

Пръстенът, който тя грижовно бе изработила със собствените си ръце, използвайки благородните метали, завещани ѝ от умиращия Джоейн.

— Пръстенът, който ти отхвърли? Да, у мен е.

Той висеше на кожена връв около врата ѝ. Тиан го извади над дрехата си.

— Дай ми го.

След миг колебание тя развърза възела и му подаде пръстена. Очите им се срещнаха. Минис задържа пръстена между двете си ръце и бавно си пое дъх.