Игри за милиарди [bg]

— Любопитно ми е как.

— Ще заведем клиента ви в съда и ще го съдим. Или, ако реши да играе твърдо, ще го арестуваме и ще го обвиним като важен свидетел, който отказва да дава показния, или като съучастник. Вие не сте единственият адвокат тук.

— Може би пропуснах да отбележа, че всеки запис е копиран три пъти. Още два микробуса обикалят пътищата в този момент. Единият е за приятелите ни от печатните медии, а другият — за телевизиите.

Вгледаха се в лицето на Мия, за да доловят дали не блъфира. Нито следа от колебание или неувереност. Изглеждаше спокойна и невъзмутима.

— Не ни ли заплашвате с шантаж?

— А вие? Съдебни дела, затвор? Хайде да не мислим по този начин.

— А как?

— С юридически език. Да кажем, че обсъждаме възможни сценарии.

— Мога да разпозная кое е заплаха и кое не.

— Да го наречем тогава учтиво напомняне.

— Измъкването на два милиарда от правителството е всичко друго, но не и акт на учтивост.

— Изпълнете договора си, мистър Ръдърфорд. Ще получите записите, гарантирам ви. Моят клиент иска измамата да бъде изобличена. Нямаме нищо против това да стане постепенно, на час по лъжичка и всички медии да го дъвчат мъчително дни наред.

Ръдърфорд се замисли за момент, после опита друга тактика:

— Давате ли си сметка каква е най-високата сума, платена някога за подаден сигнал? И колко нереално е искането ви?

— Сто милиона. Повярвайте, проучила съм материята много внимателно. Два милиарда или ще завършим разговора в съда. — Мия размаха договора като зареден пистолет.

Последва дълга пауза, докато Харпър и Ръдърфорд осъзнаят истината. Джак не само беше клиент на Мия, двамата бяха заедно от самото начало. Това обясняваше много факти — защо Мия беше намерила доклада за недостатъците на полимера и случващото се сега. Беше имала на разположение много месеци, за да обмисля действията си, и сега ги държеше в ръцете си, след като ги подведе да подпишат договора.

Ако можеха да върнат времето назад само десет минути!

Изведнъж Джак се наведе към ухото на Мия и започна да й шепне нещо.

— Извинете ни за момент — каза тя, след което двамата отидоха в далечния край на залата и продължиха разговора си насаме.

Погледите продължаваха да са насочени към лицата им. Мия прошепна, или по-скоро изсъска, нещо на Джак. Той се наведе към нея и продължи да й шепне разпалено и това продължи известно време. Спорът, макар и нечут, очевидно беше оживен. В края на краищата Мия кимна мрачно и се отдръпна от Джак. Двамата се върнаха до масата и седнаха на местата си. Мия изглеждаше разстроена и й беше нужно сериозно усилие, за да се овладее.

— Колкото и да е странно, Джак е съгласен, че два милиарда са огромна сума.