Приливът на тайните [bg]

Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9789546554888
Переводчик: Анета Макариева-Лесева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:

Минало, забулено в тайни, мръсни политически игри, красиви амбициозни жени и хладнокръвни убийци, невинни жертви, събрани в новия динамичен роман на Сидни Шелдън и Тили Багшоу. Двама инструктори в детски летен лагер — богатата и красива Тони Джилети и случайно попадналият там син на дърводелец, красавецът Били Хамлин, увлечени в романтични закачки, допускат едно малко момче да се удави. Заради любовта си Били поема ролята на изкупителна жертва, което му коства петнайсет години зад решетките. Смазана от чувство за вина, Тони напуска дома си, сменя самоличността си и заличава миналото си. Години по-късно в Англия изненадващото назначение на Алексия де Вер за вътрешен министър скандализира мъжете в парламента. Като втори най-влиятелен човек в държавата Алексия се сдобива с много врагове: завистливи колеги, озлобени граждани, загадъчни злосторници, недоволни руски олигарси. Зад бляскавата фасада и непоклатима амбиция на новата „Желязна лейди“ на Великобритания обаче се крият тъмни тайни, които изплуват и целият й живот се сгромолясва. Алексия плаща висока цена за грешките на младостта — разрушава всичко градено с толкова усилия и едва не погубва децата си. Когато приливът на тайните настъпва, тя разбира, че единственото спасение е в истината.

Перейти на страницу:

От друга страна, идеята да чака до вечерта беше непоносима. Вече беше напрегната до пръсване. Още шест часа и щеше да се побърка.

Като не знаеше какво друго да направи, тя си взе душ, изми си зъбите и се преоблече в по-леки удобни дрехи: отрязани джинси и тънка памучна риза от „Джеймс Пърс“.

— Изглеждаш страхотно, мила — каза Арни, като я видя да слиза по стълбите. — Да кажа ли на Лидия да ни приготви късен обяд?

— Не, благодаря, татко. Не мога да ям.

— Какво означава — не можеш да ядеш? Трябва да се храниш, Съмър. Какво ти е?

— Добре съм, татко. Просто малко ми се гади.

— Да не си бременна?

— Бременна? Боже, татко! Разбира се, че не съм бременна!

— Тогава излез, поседни навън. Лидия ще ти донесе плодове и сирене. Поне това хапни.

Явно беше безполезно да протестира. Съмър тръгна към кухнята.

— О, между другото, майка ти остави това за теб. — Арни й подаде един плик. — Помоли ме да ти го дам, щом кацнеш, но аз забравих. Не й казвай, става ли?

— Писмо? За какво?

— Виж, това вече не знам. Обикновено мистерията на пликовете се разгадава, когато ги отвориш.

При нормални обстоятелства Съмър би се разсмяла. Сега просто взе плика и се отдалечи.

„Нещо не е наред с това момиче — помисли Арни. — Какво им става на моите жени днес?“

— Ставай!

Луси Майър здраво стискаше пистолета. Гласът й отново беше спокоен — типичният мек напевен тембър, който Алексия познаваше толкова добре. Истерията се бе сменила с хладнокръвен делови тон.

Алексия се изправи.

— Знаеш ли, за толкова умен човек, който стигна до върха, понякога си изключително глупава.

— Сигурно е така. Аз…

— Млък! — изкомандва я Луси. — Сега аз говоря. Натам. — И й направи знак с пистолета да върви към ръба на скалата. Алексия бавно тръгна и чу Луси да казва: — Спри. Мисля, че най-смешното в цялата работа е, че обвиняваш Арни. „Не че го обвинявам“ — Луси имитираше перфектно гласа на Алексия. — Това е пълен абсурд. Сякаш ти, точно ТИ, която уби невинно дете, можеш да си позволиш да обвиняваш когото и да било за каквото и да било! Самодоволна наперена лицемерна кучка!

„Ти, която уби невинно дете“.

— За Николас Хандемайър ли говориш?

— Точно така. Николас Хандемайър. Малкото момче, което остави да се удави. Той беше мой брат.

Съмър се втурна в къщата с писмото на Луси в ръка.

— Накъде тръгнаха, татко?

Арни режеше хляб на кухненския плот.

— Кой?

— Мама! — почти изкрещя Съмър. — Мама и Алексия! Къде са? Трябва веднага да ги намерим! Моментално.

— Успокой се, миличка. — Арни сложи ръка на рамото й. — Не знам точно къде са. Някъде в северната част на острова. Защо е тази паника?

Съмър му подаде писмото на Луси, той го зачете и пребледня като платно. После прошепна:

— Господи! Веднага се обади на полицията.

Съмър вече набираше номера.

— Но… моминското ти име не е Хандемайър — каза Алексия, без да се замисля. Нуждата да проумее какво става надделя над страха й. — Беше Милър.

— Точно така. Браво — отвърна Луси, допи водата от шишето и го метна на земята. — Боби Милър беше ученическата ми любов. Оженихме се на осемнайсет. Бракът ни продължи само половин година, но запазих фамилията. Хандемайър ми навяваше прекалено тъжни спомени. Ужасяващи спомени. — Тя отново насочи пистолета и го размаха под носа на Алексия като юмрук. — Имаш ли представа изобщо какво причинихте на семейството ми? Ти и Били Хамлин?

Алексия не каза нищо. Очите й бяха приковани в пистолета.

— Нико беше най-сладкото детенце на света, толкова доверчиво, толкова обичливо. Смъртта му ни разби, но мама… — Очите й се наляха със сълзи. — Майка ми беше съкрушена. Така и не се съвзе. Самоуби се две години по-късно, на годишнината от смъртта на Нико. Знаеш ли как? Обеси се в хамбара ни с въженцето му за скачане.

Алексия заклати глава в безмълвен ужас. Спомняше си госпожа Хандемайър от процеса срещу Били. Рут. Колко достойно се бе държала в съдебната зала. Колко красива бе с косата си като светъл карамел и кафявите си очи, същите като на мъртвия й син. Алексия нямаше никакъв спомен от Луси в онзи период. Бе имало сестра на процеса, момиче, което стискаше ръката на майка си. Но Алексия не й бе отделила много внимание. Не можеше да си спомни лицето й.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?