Приливът на тайните [bg]

Когато Съмър осъзна, че жената от записа на „Дрейк Мотърс“ е собствената й майка, отначало, естествено, не повярва. Да, походката бе на Луси, жестовете на тялото и ръцете — също. (Точно това, повече от всичко останало, бе събудило подозрението на Съмър. Представи си как майка й подава подаръка за рождения ден на Алексия.) Но мисълта, че майка й е имала любовна връзка с Майкъл? Това просто не можеше да проумее. Все едно някой да й каже, че светът е квадратен, а небето — зелено. Колкото и снимки да ти покаже някой, как ще повярваш на такова нещо? Фактът, че Луси е „сладкото мамче“ на Майкъл де Вер, противоречеше на всички природни закони, на вероятността, на реалността, каквато Съмър я познаваше.

Неспособна да повярва на собствената си преценка, нито дори на собствените си очи, Съмър бе направила онова, което би направил всеки добър журналист. Потърси неопровержими доказателства. Карън Дейвис от „Дрейк Мотърс“ й бе дала данните на анонимната офшорка и номера на банковата сметка, от която бе платен моторът. Първоначално те нищо не означаваха за Съмър. Бяха просто поредица от някакви си номера: Ай БАН и СУИФТ и други кодове. Но когато ги сравни отново с данните, които Арни й бе предоставил преди години за всички банкови активи на семейство Майър, откри пълното съответствие.

Луси беше купила мотора.

Луси беше любовницата на Майкъл.

Дали Луси се беше опитала да го убие? Нарочно ли беше повредила мотора?

Силно разтърсване върна Съмър към действителността.

„Кацнахме“.