Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Мислех си, че си много красива, мамо.
— Сиреч такава, която да лови всички мъжки сърца около себе си.
— Баща ми… Дори брат ми…
Корнелия Сципионида я потупа леко по ръката и се усмихна снизходително.
— Остави ги тях. Те ще си останат просто едни Ливий Друзи. Докато аз обичам живота, момичето ми! Винаги съм го обичала и ще го обичам. Обичам да се смея, да не взимам нищо прекалено сериозно. Сред приятелите ми има и мъже, и жени. Това са само приятели! Но в Рим никоя жена не може да си позволи да има приятели, иначе половината град ще заразправя, че не се интересува само от интелектуалните разговори. Включително и баща ти. Моят съпруг. Но и той не беше причина аз да не се виждам, когато поискам, с приятелите си — с мъжете, както и с жените. Във всеки случай не ми беше приятно постоянно да съм обект на градските клюки, още повече че баща ти беше склонен да вярва на всичко, което чуеха ушите му. Нито веднъж през целия ни съвместен живот той не застана на моя страна!
— Значи никога не си имала любовници? — смая се Ливия.
— Не и по времето, когато живеех с баща ти. Ако някой от нас двамата беше лъган и злепоставян, това бях аз, не той. Един ден си дадох сметка, че ако така продължава, просто ще умра. Затова, щом се роди малкият Мамерк, накарах баща ти да си мисли, че детето е от стария Мамерк Емилий Лепид, който винаги е бил сред най-скъпите ми приятели. Във всеки случай никога дотогава не сме били любовници, не повече, отколкото с когото и да било друг от компанията ми. Когато старият Мамерк пожела да осинови детето ми, баща ти се съгласи веднага — при условие, че и аз ще си отида с него. Но което е най-странно, никога не поиска да се разведем! Старият Мамерк беше вдовец и беше щастлив да приеме у дома си майката на осиновения си син. Оказах се в много по-гостоприемен дом от този на съпруга си, Ливия Друза, и докато старият Мамерк беше жив, аз бях негова предана жена, макар и формално омъжена за друг.
Ливия Друза направи усилие да се надигне от възглавниците си.
— Аз пък винаги съм си мислила, че си имала кой знае колко любовни авантюри!
— О, имала съм, момичето ми. Само че след като старият Мамерк почина. По едно време толкова често ги сменях, че броя им не знаех. Но любовните авантюри не са нещо сериозно, нали разбираш? Когато липсват силните чувства, те са само начин да проникнеш по-надълбоко в човешката природа. Човек винаги се надява, очаква всеки момент щастието му да се появи на хоризонта. Но една сутрин се събужда и си дава сметка, че авантюрите донасят много повече главоболия, отколкото заслужават, и че в крайна сметка не са те, които ще ти донесат вечно бягащото щастие. Вече има години откакто не съм била с любовник. Достатъчно ми е да живея със сина си Мамерк и да се радвам на приятелите си. Или поне така беше, докато Мамерк не се ожени. — Тя направи кисела гримаса. — Не се спогаждам кой знае колко със снаха си.
— О, мамо, а аз умирам! Никога няма да мога да те опозная по-отблизо.
— По-добре малко, отколкото нищо, Ливия Друза. Но и не можеш да виниш само брат си — Корнелия Сципионида беше достатъчно достойна жена, за да умее да гледа истината в очите. Откакто ви напуснах, нито веднъж не съм се опитала дори за малко да ви видя двамата с Марк. Можех да го направя, но не пожелах. — Тя вдигна рамене и се сети за нещо по-весело. — Както и да е, кой е казал, че умираш? Вече са минали почти два месеца от раждането на детето ти. Ако си щяла да умреш, отдавна да си го направила.
— Това, че умирам, не е свързано с раждането — отговори Ливия Друза. — Аз съм прокълната. Станала съм жертва на злите сили.
Корнелия Сципионида я зяпна удивено.
— На злите сили ли? О, Ливия Друза, каква глупост! Та това са чисти измислици.
— Не, не са.
— Не, дете, зли сили не съществуват! А и кой би могъл да те мрази чак толкова, че да те кълне? Може би бившият ти съпруг?
— Не, той навярно дори не се сеща за мен.
— Кой тогава?
Ливия Друза чак потръпна от ужас при този въпрос, но не отговори.
— Кажи ми! — настоя майка й, както би сторил всеки Сципион на нейно място.
— Сервилия — едва прошепна дъщерята.
— Сервилия? — Корнелия сбърчи вежди и започна да прехвърля в ума си за коя ли Сервилия става дума. — Искаш да кажеш някоя от дъщерите от първия ти брак?
— Точно така.
— Разбирам — поклати глава тя и отново потупа Ливия по ръката. — Не бих искала да те засягам, детето ми, като ти кажа, че това е само плод на болното ти въображение, но най-добре ще е, ако се отървеш от тези измислени предчувствия. Няма защо да доставяш излишни радости на момичето.