Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
Акос падна. Калта от пода полепна по ръцете му. Видя как Тека влачи Исае и Киси към вратата, стиснала всяка от тях за лакътя. И изпита облекчение, макар че по тила му се стичаше нещо кръв или пот. Главата му пулсираше болезнено от сблъсъка със стената. Вас беше силен, за разлика от него.
Шотетецът облиза устни и тръгна към Акос. Първо го изрита в бронята. После и в челюстта. Той се просна по гръб, покривайки лицето си с ръце, и простена. От болка не можеше да мисли, да диша дори.
Вас се изсмя. Приведе се над Акос, вкопчи пръсти в горния ръб на бронята му и го повдигна от земята. Когато заговори, опръска със слюнка лицето му.
— Ако срещнеш баща си в следващия живот, предай му поздрави от мен.
Това беше последният му шанс. Той сложи ръка върху гърлото на Вас. Дори не го стисна, а просто го докосна, само за толкова му оставаха сили. Вас го погледна по онзи изненадан начин, сякаш с болка в очите. Както се беше навел, изпод бронята му се виждаше малко гола кожа, точно над колана на панталона му. И докато му напомняше с допира си какво е болка, Акос извади ножа от единия си ботуш и го наръга с лявата ръка. Нагоре, под бронята. Право в корема.
Очите на Вас така изхвръкнаха от орбитите, че Акос видя бялото около ярките им ириси. После Вас изкрещя. Изкрещя и се просълзи. Кръвта му пареше ръката на Акос. Бяха се вплели — ножът на Акос в плътта му, неговите ръце върху раменете на Акос, очите им — един в друг. Свлякоха се заедно на земята и от гърлото на Вас се изтръгна стон.
Акос не го пусна дълго време. Искаше да се увери, че Вас е мъртъв.
Сети се за копчето на баща си, протрито от пръстите му, в ръката на Сифа и най-сетне изтръгна ножа.
Толкова пъти си представяше как убива Вас Кузар. Нуждата да го стори пулсираше като втори сърдечен ритъм в тялото му. В мечтите си обаче стоеше над трупа му с вдигнат към небето нож и кръвта на врага му се стичаше надолу по ръката му като струя от космическия поток. В мечтите си виждаше да го изпълват триумф и мъст, и чувството, че най-накрая може да позволи на духа на баща си да почива в мир.
В мечтите си не беше клекнал до стената на килия, търкайки дланта си с кърпа. Ръцете му трепереха толкова, че я изпусна на светещия пот.
Тялото на Вас изглеждаше доста по-малко сега, когато беше мъртъв. Очите му бяха полуотворени, устата — също, и Акос виждаше разкривените му зъби. Той преглътна жлъчката, надигнала се заради грозната картина, решен да не повръща.
Ори, припомни си. Завлече се до вратата и хукна по коридора.
ГЛАВА 37
САЙРА
РИЗЕК СВАЛИ РЪКА ОТ КОРЕМА СИ, КАПКИ ПОТ ОСЕЙВАХА челото му чак до началото на косата. Очите му, обикновено пронизващи, сега бяха мътни. Устата му увисна в гримаса, която ми се стори неочаквано… уязвима.
— Ти допусна грешка — рече той с висок, мек глас, какъвто никога не бях чувала от него. Отличим глас, запомнящ се — гласът на Айджа. Как бе възможно Ризек и Айджа да живеят в едно тяло, излизайки на повърхността в различни моменти? — Като го тласна към това.
Кого съм тласнала? Към какво?
Звуците на тълпата край нас се бяха променили. Вече никой не гледаше към Ризек. Всички глави бяха обърнати към издигнатата платформа, от която току-що бе слязъл. Там стоеше Айджа Кересет с една жена пред себе си, притиснал нож към гърлото ѝ.
Веднага я познах. Не само от видеоматериала от отвличането ѝ, излъчен по всички екрани из града още същия ден, но и от това, че часове наред наблюдавах как Исае Бенесит говори, смее се, яде. Това беше двойницата ѝ, Ориев Бенесит. Момичето с небелязаното лице.
— О, да, точно това оръжие чаках — каза през смях със собствения си глас Ризек. — Сайра, запознай се с Ориев Бенесит, канцлер на Тувхе.
Гърлото ѝ беше посинено. На челото ѝ имаше дълбока рана. Но когато очите ни се срещнаха, въпреки далечното разстояние помежду ни, не прочетох страх в тях. Знаеше какво я очаква и възнамеряваше да го посрещне с вдигната глава и непоколебим поглед.
Дали Ризек знаеше, че не е истинският канцлер? Може би го е убедила в обратното. Но и в двата случая беше твърде късно. Твърде късно.
— Ори — пророних. И добавих на тувхийски: — Тя се опита да ти помогне.
Не можех да преценя дали ме е чула, стоеше толкова неподвижно.
— Тувхе беше като игрална площадка за верните ми шотетски воини — обяви Ризек. — Проникнаха с лекота в територията им и също толкова лесно отвлякоха канцлера им. Съвсем скоро ще им отнемем и всичко останало. Планетата е наша!
Разпалваше поддръжниците си. И ревът им беше оглушителен. Буйна радост разкриви лицата им. Маниакалният им възторг накара сенките на потока да се заувиват около тялото ми, стягайки ме като окови.