Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Не съм дошла да си разменяме обвинения — отвърнах накрая, — а за нещо, което трябваше да направя още преди сезони. Ела да се биеш с мен на apeнатa. — Извадих ножа си и го стиснах здраво в ръка. — И преди да ми кажеш, че нямам нужното обществено положение, за да те предизвикам, нека изтъкна колко удобно ще е това за теб.
Ризек стискаше челюсти. Като малък загуби един от зъбите си, защото скърцаше с тях насън. Беше се счупил от силния натиск и изкуственият, който сложиха на негово място, имаше метално покритие. Понякога, докато Ризек говореше, виждах как проблясва в устата му, и ми напомняше за натиска, който беше в състояние да създаде човека пред мен.
— Отне ми статуса — продължих, — за да не види народът, че съм по-силна от теб. Сега се криеш зад трона си като страхливо дете и наричаш това закон. — Наклоних глава. — Но никой не може да забрави ориста ти, нали знаеш? Да бъдеш надвит от семейство Бенесит. — Усмихнах се. — Ако откажеш да се биеш с мен, ще потвърдиш всеобщите подозрения — че си слаб.
Из тълпата се разнесе шепот. Досега никой не бе обявявал на всеослушание ориста на Ризек, без да си понесе наказанието. Последно майката на Тека я произнесе по интеркома на странстващия кораб и вече беше мъртва. Войниците до вратата запристъпваха от крак на крак, чакайки заповед да ме убият, но Ризек не я даде.
Вместо това ми се усмихна, разкривайки зъбите си. Това не беше усмивката на вцепенен от страх човек.
— Добре, малка Сайра. Ще се бия с теб — съгласи се той. — Явно това е единственото поведение, което намираш за нормално.
Нямаше да му позволя да разклати решимостта ми, но се справяше добре. Усмивката му успя да ме смрази до кости. Накара сенките на потока, вечните ми украшения, да запрепускат по ръцете и врата ми. Винаги ставаха по-плътни, по-бързи, когато брат ми ги подкладеше с гласа си.
— Да, ще екзекутирам тази предателка собственоръчно — заяви той. — Направете ми път.
Познавах усмивката му и знаех какво прикрива. Имаше план. Надявах се моят да е по-добър.
Ризек тръгна по пътя, който тълпата му отвори към арената, с бавни, грациозни крачки, спирайки пред бариерата, за да провери един слуга добре ли са стегнати каишките на бронята му и достатъчно остър ли е ножът му на потока.
В честен бой бих надвила Ризек за минути. Баща ми го беше научил на жестокост, а майка ми — на политически маневри, но мен всички ме оставяха да се развивам сама. Изолацията ме направи върховен боец. Ризек го знаеше, затова не би допуснал да се изправи срещу мен в честен бой. А от това следваше, че не знаех какво е истинското му оръжие.
Вървеше бавно към арената, тоест вероятно чакаше да се случи нещо. Очевидно и той не възнамеряваше да се бие с мен, както аз — с него.
Ако всичко вървеше по план и Има беше изсипала съдържанието на онзи флакон в успокоителната отвара, която пиеше със закуската си, екстрактът от ледоцвети вече плуваше из тялото му. Нямаше как да знам кога ще му подейства, това зависеше от човека. Трябваше да съм готова отварата да ме изненада или тотално да ме провали.
— Нарочно се разтакаваш — обвиних го с надеждата да ускори крачка. Какво чакаш?
— Чакам подходящото оръжие — отвърна Ризек и скочи на арената.
Под краката му се надигна облак прахоляк. Той нави левия си ръкав, оголвайки клеймата на смъртта. Вече нямаше място по ръката му и бе започнал втори ред с резки до първия. Броеше всяко наредено от него убийство като свое, макар той самият да не е причинил смъртта.
Ризек извади бавно ножа на потока и когато вдигна ръка, публиката избухна. Ревът ѝ замъгли мислите ми. Не можех да дишам.
Не изглеждаше блед и отнесен, както се очакваше, ако беше изпил приспивателното. Дори ми се стори по-съсредоточен отвсякога.
Искаше ми се да хукна към него с протегнат напред нож като стрела, освободена от лък, като космически кораб, пробиващ атмосферата. Но се сдържах. Той също. Застанахме един срещу друг на арената и зачакахме.
— А ти какво чакаш, сестро? — попита Ризек. — Да не би да загуби смелост?
— Не — отвърнах. — Чакам отровата, която погълна тази сутрин, да подейства.
Публиката сякаш ахна в един глас, а аз за пръв път в живота си виждах лицето на Ризек да пребледнява от смайване. Най-сетне успях да го изненадам истински.
— Цял живот ми повтаряш, че нямам нищо друго, освен силата в тялото си — продължих аз. — Но аз не съм инструмент за изтезания и екзекуции, аз съм единственият човек, който познава истинския Ризек Ноавек. Пристъпих към него. — Знам, че се боиш от болката повече от всичко друго на света. Знам, че си събрал всички тези хора тук, не за да отпразнувате успешния лов на отпадъци, а за да станат свидетели на убийството на Ориев Бенесит.