Кралицата на Юга

— Добри момчета — кратко рече докторът, щом затвориха вратата.

Същото беше казал и за пилотите, спомни си Тереса, когато двигателите на „Авиокар“-а ревяха над брега. Това, наред с много други неща, й харесваше у него. Неизменното му спокойствие. Всеки, видян от подходящ ъгъл, би могъл да бъде добро момче. Или добро момиче. Светът беше трудно място, със сложни правила, където всеки играеше ролята, определена му от съдбата. И не винаги беше възможно да избира. Всички хора, които познавам, бяха чували да казва докторът, имат своите причини, за да правят това, което правят. Ако приемеш това за себеподобните си, заключаваше той, не е трудно да се разбираш с целия свят. Номерът е винаги да търсиш добрата им страна. Пушенето на лула помага много. Изисква време, размисъл. Дава възможност да движиш бавно ръцете си, да видиш сам себе си, да видиш и другите.

Докторът поръча втори коняк. Тереса, тъй като не продаваха текила, — галисийско орухо82, от което в носа й сякаш избухнаха пламъци. Присъствието на полицаите върна спомена й за скорошен разговор и отдавнашни тревоги. Имаше едно посещение преди три месеца, в седалището на „Трансер Нага“, което сега заемаше цяла пететажна сграда на Морския булевард, до парка в Марбеля. Непредизвестено посещение. В началото тя го отказа, докато Ева, секретарката й — Поте Галвес стоеше пред вратата на кабинета, закован на килима като доберман, — не й показа съдебна заповед, препоръчваща на Тереса Мендоса Чавес, живуща еди-къде си, да приеме тази среща или да има предвид съответните действия, които щяха да последват. Предварителна справка, казваше се в документа, без да уточнява предварителна спрямо кое. Двама са, добави секретарката. Един мъж и една жена. Градска полиция. Така че, след кратък размисъл, Тереса извести Тео Алхарафе, за да е предупреден, успокои Поте Галвес с жест и каза на секретарката да ги покани в заседателната зала. Не си стиснаха ръцете. След подобаващите за случая поздрави, тримата седнаха около голямата кръгла маса, от която преди това бяха прибрани всички документи и папки. Мъжът беше слаб, сериозен, с приятна външност, с преждевременно посивяла коса, подстригана ниско и с хубави мустаци. Има нисък и приятен глас, реши Тереса, толкова учтив, колкото и обноските му. Беше в цивилно облекло, старо памучно сако и спортни панталони, но имаше стегнат вид, истински военен. Казвам се Кастро, каза той, без да спомене малкото си име, чина, длъжността си. Макар че след миг изглежда размисли и добави, че е капитан. Капитан Кастро. А това е сержант Монкада. Докато той представяше себе си и нея накратко, жената — червенокоса, облечена с пола и лек пуловер, със златни обици, с малки, умни очи, — извади магнетофон от платнената чанта, която държеше на коленете си, и го сложи на масата. Надявам се, каза тя, че нямате нищо против. После се изсекна в кърпичка — изглеждаше хремава или алергична, — смачка я на топка и я остави в пепелника. Ни най-малко, отвърна Тереса. Но в такъв случай ще трябва да изчакате да дойде адвокатът ми. Това предполага да се води протокол. Така че след един поглед от страна на шефа си, сержантката свъси вежди, прибра магнетофона в чантата и се изсекна в нова кърпичка. Капитан Кастро обясни с няколко думи какво ги е довело тук. В хода на едно скорошно разследване, някои сведения насочвали към фирми, свързани с „Трансер Нага“.