Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Добри момчета — отбеляза доктор Рамос.
Имаше известна гордост в гласа му, сякаш говореше за син или ученик, който го е надминал. Но тонът му беше спокоен, както обикновено. Този човек никога не се нервира, помисли си Тереса. На нея обаче й костваше усилие да потисне тревогата си и да говори с познатия на всички тих и равен тон. Само ако знаеха, каза си тя. Само ако знаеха. Колко рискуваха, особено в тази шибана нощ. Три месеца подготовка на това, което накрая отнемаше по-малко от два часа, три четвърти от които вече бяха изтекли. Сега шумът на двигателите ставаше все по-силен и близък. Докторът вдигна ръчния часовник до очите си и освети бързо циферблата с пламъка на една запалка.
— Немска точност — добави. — Точното място и точният час.
Звукът се чуваше все по-близо и все така на малка височина. Тереса се взря жадно в тъмнината и тогава й се стори, че го вижда: малка червена точка, увеличаваща размера си, точно на границата между потъналата в мрак вода и блещукането на лунната светлина навътре в морето.
— Да му се не види — каза тя.
Почти е красиво, помисли си Тереса. Имаше познания, спомени, опит, които й позволяваха да си представи морето, видяно от кабината, приглушените светлини на таблото, линията на земята, очертаваща се отпред, двамата мъже пред уредите за управление, радиопредавателят на Алмерия на честота 114,1, за да пресметнат закъснението и разстоянието над морето на Алборан, точка-черта-черта-черта-точка-черта-точка, а после брега, различим с просто око на лунната светлина, в търсене на ориентири в проблясването на фара вляво, в светлините на Карбонерас вдясно, в неутралното петно на залива по средата. Прииска й се да беше там, горе. Да лети с тях, да не й мига окото от нищо. Тогава черната точка внезапно нарасна, все така на равнището на водата. Шумът на двигателите се засили и стана оглушителен, сякаш самолетът щеше да се стовари отгоре им. Тереса успя да различи криле, които изникнаха на същото ниво, от което тя и докторът наблюдаваха. Накрая видя цялостния силует на самолета, летящ много ниско, на около пет метра над водата. Двете перки се въртяха като сребърни дискове на лунната светлина. С пълна сила. Миг по-късно той прелетя с рев, който вдигна облак пясък и сухи водорасли. Самолетът набра височина, летеше над сушата, накланяше се наляво и накрая се изгуби в нощта, между планинските възвишения на Гата и Кабрера.
— Там има тон и половина — рече докторът.
— Още не е на земята — каза Тереса.
— Ще бъде след петнадесет минути.
Вече нямаше причина да стоят на тъмно. Докторът бръкна в джобовете на панталона си, запали лулата си, после подаде огънче на Тереса, която току-що бе захапала една цигара. Поте Галвес идваше с по чаша кафе в двете си ръце. Едра сянка, бдяща за желанията им. Белият пясък правеше стъпките му безшумни.
— Какво става, госпожо?
— Всичко е наред, Пинто. Благодаря.
Отпи от горчивата напитка — без захар, подсилена с глътка коняк. Дръпна с наслада от цигарата, в която имаше малко хашиш. Надявам се и останалото също да е наред, помисли си тя. Мобилният телефон в джоба й щеше да звънне, когато пратката бъдеше натоварена на четирите камиона, чакащи до старата писта: малък аеродрум, изоставен след гражданската война, сред пустошта на Алмерия, близо до Табернас. Най-близкото селище беше на петнадесет километра. Това беше последният етап на сложна операция, пренасяне на хиляда и петстотин килограма хлорхидрат от кокаин на картела Меделин за италианските мафии. Още един прът в колелетата на клана Корбейра, който продължаваше да претендира за изключителното право да движи „доня Бланка“ на испанска територия. Тереса се усмихна. Галисийците щяха да побеснеят, ако узнаеха. Но от Колумбия бяха поръчали на Тереса да проучи възможността да транспортира наведнъж голяма пратка, която щеше да пристигне в контейнери на пристанището на Валенсия, до Генуа. Тя само изпълняваше задачата. Дрогата, вакуумирана в пакети от по десет килограма, поставена в бидони за автомобилно масло, беше прекосила Атлантика, след като бе натоварена при Еквадор, близо до Галапагоските острови, на стар кораб на име „Сусана“, плаващ под панамски флаг. Разтоварването се извърши в мароканския град Казабланка. Оттам, с протекцията на Кралската жандармерия — полковник Абделкадер Чаиб продължаваше да е в най-добри отношения с Тереса, — пропътува в камиони до Ел Риф, до един от складовете, използвани от съдружници на „Трансер Нага“ за подготовка на пратките с хашиш.