Последно разсъмване

— Странно момче си, Рижав — възмути се Зарубин. — Продъни ми ушите със своите версии, че са убили Колосенцев заради геймърски работи, а сега се съмняваш. Не, драги, сега ме убеди и не можеш да ме спреш. Край, махайте се оттук, скоро ще трябва да си взема колата, а още не съм се разбрал с дамата си.

Оперативните работници излязоха от автосервиза сред пронизващия декемврийски вятър.

— Ама вярно, Рома, ти защо реагираш така? — угрижено попита Антон и запали двигателя. — Всичко се получава, както ти искаше. Или нещо те смущава?

— Не знам — сви рамене Дзюба. — Нещо ми се… Не знам. Отначало много исках да докажа, че съм прав, а сега ме достраша.

— Това го разбирам — кимна Антон, — и на мен ми се е случвало много пъти. Слушай, аз съм пълен профан в тези игри, само децата ми ги играят. Хайде кажи ми: нима може да се извърши убийство заради това?

— Да не мислиш, че игричките онлайн се различават от кой да е друг бизнес? — спокойно възрази Дзюба. — Конкуренция има навсякъде, това е законът на капиталистическите джунгли.

— И пак ми е някак странно, не вярвам, ами че това са някакви си игрички! Да, макар и за пораснали чичковци и лелки, ама пак са си ИГРИ!

— Какво значение има? Нали хората са същите и психологията им е същата, и принципите на решаване на проблемите остават същите. Ето, ти не играеш, и аз не обичам това, но след смъртта на Гена започнах да играя и там се наслушах на такива неща! Мъжете се карат напълно сериозно, сякаш става въпрос поне за милион долара или за договор за строителство на нов град, а всъщност просто трима са се закотвили на една кула и прострелват всичко наоколо, докато плажът остава неприкрит. Можеш ли да си представиш? Ето заради това така си крещят, такива псувни ръсят, че пази, боже! За тях всичко там е сериозно.

— Сега е ясно защо на Фролов са били нужни наши истории от практиката: не му достига собствената му фантазия. Интересно, колко ли печели от писане на игри?

Роман сви рамене.

— Не обичам да броя парите в чуждите джобове. Но по принцип, ако наистина реши да пише криминалета, сигурно ще спечели повече. Така че Денис Фролов може и да не ни е излъгал, като каза, че иска да се пробва като писател. Има достатъчно въображение, за да създава игри, там можеш да измислиш какво ли не — и извънземни, и гномове, и някаква там телекинеза… А в книгата всичко трябва да бъде като в живота, така че той не може да мине без помощта на специалисти — нали не знае нищо за истинските престъпления и за нашата работа.

И тогава Антон си спомни странното и неприятно чувство, което го бе обзело в кабинета, когато Рома за пръв път му показа разпечатаните листове, изписани от Колосенцев.

— Рома, носиш ли диктофона със себе си?

— Ами всъщност, да — след кратка пауза отговори Дзюба. — Имам два. Ти кой искаш?

— Трябва ми онзи със записания твой разговор с Фролов.

— Той е у мен.

Антон рязко завъртя волана и доближи колата до тротоара, търсейки възможност да паркира.

— Ти какво така? — уплаши се Дзюба.

— Дай да го чуем — настоятелно помоли Антон и извади бележника си, в който бе правил своите бележки.