Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Като уточни още веднъж задачата, Турецки откара Денис на „Тверска“, пред кметството, където се намираха службите на Тверското териториално управление. Разбира се, най-добре да се започне отгоре. Но Саша предполагаше, че едва ли ще успее да намери лесен достъп до бившите ведомствени кооперации. Пък и ведомството, за което ставаше дума, никога не се е отличавало с откритост. Но си заслужаваше риска, ако изведнъж наистина намерят адреса, където са се преместили бившите обитатели на апартамент деветнайсет и другите нужни апартаменти. Саша свали Денис и се отправи към своето работно място, в прокуратурата.
3.
Когато се качи в кабинета си, за пет минути Турецки намери всички необходими му телефони на Маркуша, а след това чу и хрипкавия висок глас:
— Марковски на телефона. С кого имам честта?
Саша се представи и обясни накратко причината за позвъняването. Феликс Евгениевич не че се зарадва, но във всеки случай прояви максимум разположение. А всичко заради това, че миналия път Турецки се представи за сътрудник на вестник, който се интересува от интервю с професора. Тогава сметна някак за неудобно, пък и неуместно да говори подробно за истинската си длъжност. Щом чу сега с кого говори, Маркуша просто се обърка. Но като запази достойнство, не отказа гостоприемството си и покани Саша да го посети в който иска ден, дори днес, може по всяко време след един на обед. Тъкмо свършват лекциите и ще си е вкъщи, това е съвсем наблизо, на „Миуси“, в оная известна сграда, където някога са живели прочути съветски композитори. Турецки познаваше добре и района, и сградата — голяма и мрачна. Тя отдавна плачеше за реставрация — по асфалта падаха парчета от мазилката, за малко да пострада някой пешеходец. Та уговориха се и сега Саша имаше на разположение цели два часа, за да изясни новините, с други думи — какъв е резултатът от ходенето при Гена. И какво да се прави с оня плъх Волков и прекалено урожайния му хотел „Урожаен“.
Турецки позвъни на Костя, понеже бившият министър Хайдер обеща именно на него да предаде новините от сина си. Но Клавдия доложи, че още от сутринта Константин Дмитриевич е заминал в неизвестна посока и е обещал да се върне едва следобед. Между другото помолил Турецки по възможност също да се появи следобед в прокуратурата. Щом Костя е отишъл лично, значи ще е нещо наистина важно.
Володя Яковлев, който се обади чак след пет минути звънене, предложи на Турецки да отскочи до него в МУР просто така, по домашному. От което следваше да направи извода, че работата е спешна.
Турецки отново обезпокои Клава и предаде, че заминава за МУР, ако Костя спешно го затърси. Излизайки, той се обърна и изведнъж оцени по напълно нов начин своето девствено чисто полирано писалище, принадлежало заедно с часовника и тежкия шкаф на всички без изключение предшественици на А. Б. Турецки. Но едва ли някой от бившите следователи се е сещал да използва полираната повърхност за единственото може би правилно предназначение. Ах, тая Танка! И веднага сякаш чу до себе си нейния вик-полустон: „Хайде!“ Дяволско видение…
С такива палави мисли влезе в двора на МУР. Няма да оставя онова хубаво „бръмбарче“ на улицата я.
Володя стисна ръката на Саша в движение и махна с длан: след мен. Отидоха при Вера Константиновна, от което Саша заключи, че може би става въпрос за хотела. И не сгреши. Некрасивата, но посвоему мила жена с възхитителния глас съобщи, че по поръчение на майор Яковлев е проверила и идентифицирала всички пръстови отпечатъци, събрани от отнетата кола марка „Фолксваген“ и при операцията по проверка на документите на живеещите в хотел „Урожаен“. Резултатите са просто потресаващи: килърите, които търсят във връзка с убийството на Кочерга и Червоненко, преспокойно си живеели в луксозна стая на хотел „Урожаен“. Разбира се, до вчера. Освен това, добави този път Володя, при обиска на гаража, в един от боксовете сред вехториите и мръсните парцалаци е намерен номерът на колата, свален от вишневата деветка на покойния Кочерга.
Значи подозренията на Турецки по този повод се потвърдиха. Ако не беше зяпал, нямаше да изпусне нито колата, нито килърите. Саша благодари на експерта и заедно с Яковлев тръгна за кабинета му. По пътя мислеше, че Фьодоров все пак си го бива. Рече — и направи. И ето сега има резултат. А Волков трябва да бъде притиснат.
Ах, как липсваха на Саша сведенията, които обеща още днес да съобщи този Гена!