Контролен изстрел

— По-скоро не са заинтересувани — поправи го резонно Грязнов. — А аз непременно бих предал на Меркулов сведенията за твоя главен. Той е по-близо до върха и може да има някаква информация, но засега да не знае окончателното им решение. Защо му е излишно да се набива между шамарите?… Да, и какво по-нататък?

— Кога по-нататък? — небрежно се учуди Саша, макар да разбираше прекрасно за какво иска да попита Славка.

— Стига си се правил на идиот! Сякаш не знаеш, че тя вече две нощи не спи у тях. Имам предвид — в кантората. А денем седи и лапа мухите. И така се прозява, че се чува чак на Червения площад.

— Брей, че информираност! — искрено се възхити Саша. Толкова искрено, че Грязнов не можа да устои пред такова ласкателство и самодоволно се подсмихна.

И тогава Турецки реши, че и двамата отдавна не са деца и никой не се кани да се беси. И той разказа с думите на Олег за трите желания на Татяна, а после, като угаси недопушената цигара в чашката с недопито кафе, което не бе правил никога по-рано от принципни съображения, веднага стана и изля угарките в тоалетната чиния. И с това сякаш сложи точка.

— А пък за Кирил — заяви неочаквано Грязнов, когато Саша пусна водата и се върна на масата — все пак аз бих посъветвал Шурочка да прати по-малкия си син на майната си и лично да отиде при академика. Макар че може у мен още да не е изстинала злобата… Да, Саша, аз направих голяма глупост. Добре де, нека си живее както иска. А ние тук се посъвещавахме малко и взехме такова решение: можеш да вземеш със себе си Денис. Обещах му нещо като отпуска, той я заслужи и сега може да разполага с времето си по собствено желание. А и той реши — добави Грязнов, като гледаше настрани, — че не е зле да поработи с теб, да види как стават тия работи при специалистите, и да се поошлайфа, както се казва, да стигне нов етап. Мисля, взе добро решение, ако ти не възразяваш.