Английският шпионин [bg]

Бележки на автора

„Английският шпионин“ е художествено произведение и трябва да се чете само като такова. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна.

В южния край на риболовното заливче Гънуолоу наистина има прекрасна вила, която винаги е напомняла на автора за митничарската колиба в Пурвил от едноименната картина на Моне, но доколкото ми е известно, нито Габриел Алон, нито Маделин Харт някога са пребивавали там. Читателите не трябва да търсят Габриел и на улица „Наркис“ № 16, защото сега той и Киара са много заети. Донесенията от Йерусалим сочат, че майката и децата се чувстват добре. Бащата е съвсем друго нещо. Повече за това ще научите в следващата книга от поредицата.

Посетителите на северния английски град Флийтуд напразно ще търсят интернет кафене срещу магазина за риба и пържени картофки. В Гънуолоу няма кръчма, наречена „Агне и флаг“, нито в Кросмаглен има бар; наречен „Емералд“, макар че има няколко, като него. Извинявам се на управата на ресторант „Льо Пиман“ на остров Сен Бартелеми за това, че поставих един майстор на бомби от ИРА в тяхната малка, но възхитителна кухня. Извинявам се и на ресторант „Ди Банк“ в Хамбург, на хотел „Интерконтинентал“ във Виена и особено на хотел „Кемпински“ в Берлин. В стая 518 трябва да е царял голям безпорядък.

Искам да отбележа, че съм съвсем наясно, че седалището на тайната разузнавателна служба на Израел вече не се намира на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Моята измислена служба продължава да се помещава там — отчасти защото името ми харесва повече от това на сегашното ѝ местоположение, което няма да споменавам тук. Също така много пъти са ме питали дали дон Антон Орсати има реален прототип. Няма. Донът, неговата долина и уникалното му предприятие са измислени от автора.

„Английският шпионин“ е четвъртото приключение на Габриел Алон, в което като главен герой е показан най-добрият убиец на дона — бившият командос от САС Кристофър Келър. Романът завършва на мястото, където започва историята на Келър — сред опасните зелени хълмове на Южна Арма. През най-тежкия период от дългата и кървава война за Северна Ирландия регионът наистина е бил най-опасното място в света за носене на военна или полицейска униформа. Най-голямата еднократна загуба на човешки живот се е случила на 27 август 1979 г., когато две големи крайпътни бомби убиват осемнайсет британски войници в Уорънпойнт. Атентатът е извършен само часове след като лорд Маунтбатън — британски държавник и роднина на кралица Елизабет II, е бил убит от бомба на ИРА, скрита на борда на рибарската му лодка — инцидент, който ми подсказа началните пасажи на „Английският шпионин“. Очевидно е, че при изграждането на образа на измислената ми принцеса съм заимствал много от живота на принцесата на Уелс Даяна, но не съм имал никакво намерение да внушавам, че причината за смъртта на Даяна е убийство. Тя загина в един парижки тунел, защото зад волана на колата ѝ е бил човек в нетрезво състояние, а не в резултат на международна конспирация.