![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Еладелдийците каталогизираха звездите, в случай че Капела си хареса още някоя.
ДОБРЕ. АМИ ПОСЛЕ?
Наемах се на различни кораби: една седмица в пръстените, следващата на астероидите. Практикувах новия език, странната граматика на субективното време. Стоноги влакове, пъшкащи „Василий Свенсгаард“, раздрънкани стари „Мичъм“ 7J6. Учех се как да нагаждам разписанията, за да улуча добрите кораби, ония „Минимъм“ с новите керамични отклонители, никаква инерция, абсолютно нищо. Уволняваха ме. Окачвах си кода на таблото за търсене на работа и се озовавах на път за Шапарели с трюм, пълен с лепило. Престои в Пояса на недостроени платформи, спане в спални капсули, закачени по скелетата като лампички по коледна елха. Изолирана само с три милиметра еритрейски етилен от вакуума.
И един ден срещнах на някаква разпределителна станция новачка, която още си носеше бялата карта на ръкава. Седна на масата при нас с Доджър Гилеспи и завърза разговор. Първо ни разказа за някаква екостроителна фирма, после ентусиазирано започна да ни обяснява колко голям шанс сме имали да си намерим постоянна работа на станцията. Съжалявах я и се опитвах да не се усмихвам. Накрая Доджър я разкара. Опомням си, че издуха дима от цигарата си и рече:
Господи, какво да си правиш, новачки.
И тогава внезапно осъзнах, че самата аз вече не съм такава.
ДОБРЕ. АМИ ПОСЛЕ?
Правих неща, от които не съм особено горда. Карах пет хиляди глави добитък в точно окачване до Малавари с „Тинкърбел“ с кофти охлаждане и също толкова кофти застраховка. Купувах по двайсет литра дискордон за фъстъци от разпродажба и го прекарвах тайно на еладелдийската митница на Горна Бразилия. Девъру. 5сватбата. Ню Малибу. Все някъде из ония краища.
ДОБРЕ. АМИ ПОСЛЕ?
После. После пак видях „Октомврийски гарван“, флагманският кораб на династията Санцау. Видях го да се разбива и загива.
Бях в Пояса, отивах да прибера композиция с руда от Фрейзиър 34. Работех за малка компания, наречена „Отпрашване“. Опитвах се да открия някаква прилична музика по радиото, когато засякох сигнала. „До всички наоколо — помощ!“
Бях наоколо, може би на двайсетина минути от тях. Когато заобиколих Автономия I, го видях, смачкан златист силует, целият заобиколен от по-малките кораби като рибки около умираща скалария. Свързах се и една от санитарките ми обясни какво се е случило. Рулят блокирал и един след друг го блъснали три астероида.
— Страхотна касапница е — каза санитарката. — Не съм виждала по-ужасна картина. Много жертви. С колко места разполагаш?
— С две — отвърнах аз, макар че имах повече, ако искаха да превозя трупове. Надявах се да не поискат.
— Е, всяка помощ ни е от полза — подозрително заяви жената. Даде ми координатите и аз се приближих колкото можех повече, без да им преча.
„Гарванът“ беше на парчета и продължаваше да се разпада пред очите ми. От корпуса се отцепваха огромни метални късове. Главното стълбище от салона се издигаше нагоре сред хаос от килими и жици, резервоари и свещи, куфари с дрехи и кокосови орехи, всичко летеше във виелица от замръзнал въздух, вода, антифриз и кръв.
Имаше трупове. Спасителите бяха претоварени, на помощ се бяха озовали много кораби. Облякох си скафандъра, но изглежда нямаше какво да направя. Просто ме молеха да съм на разположение. Насочих прожектора към останките и зачаках.
Забелязах сребриста фигура, която ту попадаше под лъча, ту изчезваше. Беше затрупана под нещо като отоплителна система.
После разбрах какво е.
— Там има някой! — извиках аз. — Струва ми се, че не може да се измъкне.
— О, Господи — изпъшка санитарката. — Къде? Можеш ли да ми покажеш? Всички са заети. Не виждам…
Излязох от кораба и заплувах право към останките. Навсякъде летяха строшени стъкла и метални късове. Беше много опасно, но аз не се поколебах, просто се приближих и го хванах за ръката, който и да беше той.