Всичко от начало [bg]

— Разбира се — отвърна Табита.

— Марко ще оцелее — повтори Саския. — Ако някой знае как да се грижи за себе си, това е Марко.

— Саския?

— Да?

— Какво всъщност се опитвахте да направите?

Цялото глупаво приключение бе свършило. Едва сега съзнаваше, че в онзи ден край Гранд канал в Шапарели мъчително и безпощадно й беше отнета властта над собствения й живот. „Алис“ бе старо желязо, тя беше заключена в търбуха на „Грозната истина“, всички, освен Саския, бяха мъртви или щяха да умрат и Табита не можеше да направи нищо, ако изобщо някога бе имала такава възможност.

И все пак я гризеше любопитство да научи точно какво я е сполетяло.

— Трябваха ни парите — сякаш това обясняваше всичко, отвърна Саския. — Никога не сме печелили пари. Никога. А когато печелехме, Марко ги хвърляше за някакъв тъп план да измами всички наоколо за десет пъти по толкова. Никога не се получаваше. После трябваше да се връщаме при Хана, да й се извиняваме и да започваме всичко отначало.

Табита въздъхна и я целуна по ухото, потри лице в дългата й, буйна коса.

— Зад всичко това стои Хана, нали?

— Тя го организира — потвърди близначката. — В началото.

— Тя работи за фраските.

— Всички работим за тях. Работехме.

Табита се протегна, изпъна гръб.

— Още навремето се досетих — въздъхна тя.

— Фраските са построили Изобилие — продължи Саския. — След войната един от тях останал — във фризерна камера. Когато отиде там, Хана започна да души наоколо, за да открие кой е и го намери. Пазеше го в тайна и се свърза с някакви свои познати на Титан, който все още поддържали контакт с фраските, а може и самите те да са фраски, не зная точно. Така или иначе, тя им предложи да им го върнем там, без знанието на Капела.

Табита пъхна ръце под главата си.

— Значи сте спасявали фраска.

— Идеята беше такава.

— И сте знаели, че е в хибернетичен сън.

— Хана ни каза.

— Искали сте тайно да го откарате на Титан.

— Ами, да.

— С моя кораб.

— О, Табита, съжалявам, това нямаше нищо общо с мен. Марко…

— Да — мрачно я прекъсна Табита. — Какво Марко?

Саския неспокойно се размърда.

— Ами, струва ми се, че се опитваше да спести от разходите за пътуване, за да ги вземе за себе си.

— Да ги вземе за себе си — повтори Табита.

— Така мисля.

— С моя кораб.

— С него беше по-евтино.