Орки

— Прав си. Но въпреки всичко предпочитам да си нямаме работа със Застъпниците. Може да не са толкова силни, колкото бяха някога, но си остават машини, предназначени да убиват.

— Аз пък не мисля, че са толкова опасни — подметна Хаскеер.

— О, Хаскеер, стига вече. Не се забърквай в излишни неприятности.

— Можеш да разчиташ на мен, капитане.

— Хайде! — подвикна Страк. — Качвайте се на конете.

Докато върколаците се мятаха на седлата, той мина да провери дали са разпределили пелуцида в дисагите под седлата. Всеки от оръженосците носеше своя дял.

Излязоха на една оживена улица, където несъмнено предизвикваха всеобщо внимание. Никой не смееше да им се изпречи на пътя. Малко по-късно стигнаха неголям площад, където спряха, за да обсъдят какво да правят. Покрай площада бяха засадени дръвчета, но дори тук, където магията още бе силна, листата им бяха повехнали и пожълтели.

Върколаците се скупчиха около Страк.

— Не е никак благоразумно да се движим в голям отряд — обяви той. — Десет орки и едно джудже. Най-добре да се разделим на две групи.

— Има логика — подкрепи го Джъп.

— Аз взимам Хаскеер, Точи, Рефдоу и Сифи. Джъп, с теб тръгват Талаг, Калтмон, Брегин и Финдже.

— Аз защо няма да водя група? — нацупи се Хаскеер.

— В групата на Джъп са шестима, а в моята само петима — обясни Страк. — Ето защо ще дойдеш с мен.

Хаскеер изръмжа, но премълча. Джъп погледна крадешком Страк и му смигна. Страк му отвърна с едва забележима усмивка.

— Ще се срещнем на същото място. Да речем след… три часа — реши той. — Ако някоя от двете групи се натъкне на Койла и ситуацията позволява действие — нападаме. Пропуснем ли срещата тук, остава резервната среща на една миля западно от портите на Хекълой. Ако пък намерите Койла, но няма шанс да й помогнете, оставяте някой да я наблюдава и идвате да ни потърсите.