Орки

В просторното помещение, в което се озоваха, имаше още седем или осем таласъма.

Покрай отсрещната стена бе скована дървена платформа, на височината на човешки гърди, покрита с килими и възглавнички. В самия център имаше резбовано кресло, наподобяващо трон. От двете му страни стояха стражи.

На трона седеше таласъм. Но за разлика от останалите, които бяха облечени с кожени дрехи и метални ризници, той носеше копринени одежди и бижута. Между пръстите му, увенчани с дълги закривени нокти, се подаваше тръбичката на наргиле, което бълваше бели облачета дим.

— Аз съм Разат-Каджи — представи се търговецът на роби с шипящ глас. — Чувал съм твоето име. — Той огледа преценяващо Койла. — Виждам, че имаш стока за мен.

— Ами да — отвърна Лекман, като пристъпваше от крак на крак. — Ето я.

— По-близо — махна нетърпеливо Разат-Каджи.

Лекман побутна Койла и тримата се приближиха към малката стълбичка в края на подиума. Придружаваха ги двама стражи. Когато стигнаха на няколко крачки от трона, Лекман кимна на Блаан и той улови Койла за шията. За всеки случай я държаха на безопасно разстояние от търговеца.

Разат-Каджи предложи на Лекман мундщука.

— Това какво е, кристал?

— Не, приятелю. Предпочитам по-силните удоволствия. Това е чист Бич божи.

Лекман пребледня.

— А-а, не, благодаря. Старая се да избягвам силните наркотици. Нали се привиква към тях и… такова.

— Е, аз пък си доставям това малко удоволствие. — Той всмукна дълбоко от мундщука. Очите му придобиха стъклен блясък. — Но да се захващаме за работа. Я да огледам стоката. — Той махна лениво на един от своите помощници.

Таласъмът скочи от мястото си и се засуети около Койла. Докато Блаан я стискаше здраво, той опипа мускулите на ръцете й, потупа я по краката и надзърна в очите й.

— Здрава е като бик — отбеляза Лекман като търговец, който хвали стоката си.

Не без усилие таласъмът отвори устата на Койла и огледа зъбите й.

— Да не съм кон! — задърпа се тя и се изплю с отвращение.

— Малко е сприхава — рече Лекман.

— Лесно ще я пречупим — отвърна Разат-Каджи. — Не ни е за първи път.

Помощникът приключи с огледа и кимна към него.

— Изглежда стоката ти е добра, Мика Лекман — просъска търговецът на роби. — Да поговорим за цената.

Докато се пазаряха, Койла огледа внимателно помещението. Имаше само една врата, зарешетени прозорци и изобилие от стражи, ако не се броеше Блаан, който продължаваше да я държи. Без никакво съмнение моментът не беше удобен да предприема каквото и да било. Реши да изчака.

Лекман и роботърговецът най-сетне стигнаха до споразумение. Сумата не беше никак малка. Койла не знаеше дали да не бъде поласкана от този факт.