Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Лудият бяг ги преведе през бляскави зали и по широки коридори със статуи от двете страни, и изведнъж се озоваха на открито, звуците на двореца останаха назад, бяха на някакъв пасаж с каменни перила, широк двайсет крачки и с гледка над градските покриви далече долу. Хладният вятър духаше като буря и дърпаше полите й. Мириън беше там, обкръжена от сиянието на сайдар, а също и Брис и Дирик: стояха до перилото, гърчеха се безсилно срещу невидимите връзки от Въздух около краката, ръцете и устата им. Исел стоеше и се мръщеше към принца и сина му — и изненадващо, малко по-нататък стоеше Рин, нащрек, скръстил ръце на гърдите си. Мраколюбец се оказа все пак.
— … а не можех да ви доведа Дирик без баща му — говореше сприхаво Исел. — Постарах се никой да не научи, но защо…
Моарейн оплете щита от Дух и го запокити по Мириън с всички капчици Сила, които можеше да побере в себе си, надявайки се безнадеждно, че ще може да я откъсне от Извора. Щитът се стовари върху нея и се пръсна. Твърде силна беше Мириън и извличаше на предела на силите си.
Знаеше, че е изненадала Синята — Черната — сестра, но Мириън дори не примигна.
— Много добре се справи с убийството на шпионина, Рин — заговори тя съвсем кротко, докато заплиташе Въздух да запуши устата на Исел и да стегне с невидимите връзки ококореното момиче. — Виж дали ще можеш да се оправиш с по-младия този път. Нали каза, че си бил по-добър с меча.
И всичко като че ли стана наведнъж. Рин се втурна напред, навъсен, и звънчетата в плитките му задрънчаха. Лан едва смогна да извади меча си навреме, за да го посрещне. А преди да изтрещи стоманата в първия им сблъсък, Мириън удари Моарейн със същия сплит, ала много по-силен. Моарейн ужасена осъзна, че Мириън може би ще има достатъчно мощ, за да я заслони, въпреки че беше извлякла толкова сайдар, колкото можеше да понесе. В паника замахна с Въздух и Огън и Мириън изпъшка, щом прерязаните потоци я шибнаха. В кратката пауза Моарейн се опита да среже потоците, държащи Дирик и другите двама, ала преди сплитът й да се допре до този на Мириън, тя сряза нейния и този път щитът й я докосна, преди да успее да го откъсне. Стомахът й се стегна на възел.
— Много често взе да ми се мяркаш пред очите, Моарейн — каза Мириън, все едно че се бяха спрели да си побъбрят. Изглеждаше така, сякаш не става нищо особено, майчински ведра и ни най-малко притеснена. — Опасявам се, че ще трябва да те попитам как и защо. — Моарейн едва успя да пререже сплита на Огън, който щеше да подпали дрехите й и да опърли кожата й, а Мириън се усмихна като майка, развеселена от пакостите на недорасли девойчета. — Не се безпокой, Чедо. Ще те Изцеря, за да отговориш на въпросите ми. А ще отговориш, и още как. Тук никой няма да чуе писъците ти.
Ако Моарейн беше имала досега все още някакви съмнения дали Мириън е Черна Аджа, само този сплит на Огън беше достатъчен, за да им сложи край. В следващите няколко мига получи още доказателства, сплитове, от които искри заиграха по роклята й, а косата й настръхна, сплитове, които я накараха да зяпне, за да си поеме въздух, който беше изчезнал, сплитове, които не можеше да познае, но които със сигурност щяха да я прекършат, ако се стегнеха около нея, ако не успееше да ги пререже…
Когато можеше, се опитваше отново и отново да среже връзките, държащи Дирик и другите, да заслони Мириън, да я събори дори в несвяст. Разбираше, че се бори на живот и смърт — щеше да умре, ако другата спечелеше, било сега или след разпита на Мириън — но изобщо не помисли за клупа на трите Клетви, които я държаха. Самата тя имаше въпроси към другата Айез Седай и съдбата на света може би зависеше от отговорите им. За жалост, можеше само да се брани, и то винаги на ръба на поражението. Стомахът й вече наистина се беше стегнал на възел и се опитваше да се усуче в нов. И макар да държеше трима души вързани, Мириън все пак не й отстъпваше, ако не беше и по-силна. Само Лан да можеше да отвлече някак вниманието й, само той да…
Погледна към биещите се мъже и разбра колко е безнадеждно това. Мечовете на Лан и Рин святкаха като мълнии, въртяха се като вихрушки, но ако имаше и едно косъмче разлика в способностите им, то това косъмче бе на страната на Рин. Кръв капеше по скулата на Лан.
Настръхнала, Моарейн не можеше да отдели и една трошица внимание, за да преодолее студа. Удари с все сила по Мириън, защити се и удари отново, защити се и удари. Ако можеше да успее само да я изтощи или да…