Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Изправи се и затича отново. Но този път не от нещо. Към нещо. И му беше все едно кой ще го види.
Глухият трясък откъм вратата на антрето и гневните викове на слугините накараха Моарейн да се надигне от креслото, където седеше в очакване. В очакване на каквото и да е, но не и на това. Прегърнала сайдар, тръгна към вратата на дневната, но докато стигне до нея, тя се отвори широко. Лан тръсна зад себе си впилите се в ръцете му жени, затръшна вратата пред лицата им, затисна я с гръб и изгледа слисаната Моарейн. Скулестото му лице беше покрито с яркочервени отоци и се движеше като пребит. Отвън се възцари тишина. Каквото и да беше намислил, бяха сигурни, че тя ще се справи.
Колкото и нелепо да беше, тя осъзна, че ръката й опипва дръжката на камата на колана. Със силата можеше да го овърже като бебе, колкото и да беше голям, и все пак… Не я гледаше с гняв. Нямаше пламък в тези очи, а ледена смърт. Това черно палто напълно му отиваше, с жестоките тръни и кървавочервените цветя.
— Букама е мъртъв. С нож в сърцето — промълви той спокойно. — А преди по-малко от час някоя се опита да ме убие с Единствената сила. Отначало помислих, че трябва да е Мириън, но последния път я видях да ситни след Исел, тъй че освен ако не ме е видяла и не се е опитала да ме заблуди, не е имала време. Малко хора могат да ме видят, когато не искам да ме видят, тъй че не мисля, че е тя. Оставаш ти.
Моарейн трепна, и само отчасти заради уверения му тон. Трябваше да се сети, че глупавото момиче ще отиде право при Мириън.
— Ще се изненадаш колко малко неща могат да се изплъзнат на една Сестра. — Особено ако Сестрата е изпълнена със сайдар. — Може би не трябваше да искам Букама да следи Мириън. Тя е много опасна. — Да, тя наистина беше Черна Аджа; Моарейн вече беше убедена в това. Сестрите можеха да дадат жесток урок на всеки, хванат да се навърта и да ги следи, но не убиваха. Но какво да направи? Убедеността все още не беше доказателство, във всеки случай не и доказателство, което можеш да поднесеш пред Амирлинския трон. А ако самата Сиерин се окажеше Черна… Проблем, по който в момента не можеше да направи нищо. Всъщност, защо тази жена изобщо си губеше времето с Исел? — Ако животът на момичето изобщо те интересува, съветвам те да я намериш час по-скоро и да я опазиш от Мириън.
— Всички Айез Седай са опасни — изсумтя Лан. — Исел засега е в пълна безопасност — видях я, докато идвах насам, бързаше нанякъде с Брис и Дирик. Защо умря Букама, Айез Седай? В какъв капан го хванах заради теб?
Моарейн вдигна ръка за тишина и една малка частица от нея се удиви, че той се подчини. Останалата част започна да мисли трескаво. Мириън с Исел. Исел — с Брис и Дирик. Мириън се е опитала да убие Лан. Изведнъж видя пред очите си цялата плетеница, до последния конец; изглеждаше безсмислено, но не се съмняваше, че е самата истина.
— Дирик ми каза, че ти си мъжът с най-голям късмет на този свят — заговори тя, наведена напрегнато към Лан. — И заради него, надявам се да е прав. Къде би могъл да се усамоти Брис, без никой да го безпокои? Някъде, където няма нито да го виждат, нито да го чуят. — Трябваше да е някое място, където щеше да се чувства удобно и в същото време — изолирано.
— Има един пасаж в западната част на двореца — отвърна замислено Лан. И продължи бързо: — Ако има някаква опасност за Брис, трябва да вдигна стражите. — Вече се обръщаше, с ръка на бравата.
— Не! — спря го тя. Още държеше Силата и се приготви да заплете Въздух и да го овърже, ако се наложи. — Принц Брис няма да одобри стражите му да се изсипят там, ако Мириън просто разговаря с него.
— А ако не разговаря? — настоя той.
— Тогава времето няма да стигне да вдигнеш стражите. Няма доказателство за нищо срещу нея, Лан. Голи подозрения, срещу думата на една Айез Седай. — Главата му рязко се извърна и той изръмжа нещо за Айез Седай, но тя се направи, че не го чува. Щеше да му даде да разбере, но сега нямаше време за това. — Заведи ме при този пасаж, Лан. Нека една Айез Седай се оправи с Айез Седай. И да побързаме. — Ако Мириън наистина разговаряше, едва ли щеше да го прави дълго.
Лан се забърза, и още как — дългите му крака засвяткаха в устремен бяг. Нищо не й остана, освен да надигне полите си и да хукне след него, без да обръща внимание на смаяните погледи и мърморенето на слуги и разни други хора по коридорите заради оголените й, обути в дълги чорапи крака, и само благодареше на Светлината, че Лан не тичаше по-бързо от нея. Докато бягаше, се остави Силата да я изпълни до предел, докато сладостта и радостта стигнаха до границата на болката — и в същото време се мъчеше да измисли какво да направи, какво можеше да направи срещу жена, значително по-силна от нея, жена, която е била Айез Седай над сто години преди да се е родила собствената й баба. И съжаляваше, че толкова я е страх. Сюан да беше поне с нея сега!