Изповедите на един буржоа

Съседният дворец с парк пред него беше обитаван от херцогиня с историческо име, безшумно; само в светската рубрика на „Фигаро“ от време на време четяхме, че е отпътувала да прекара великденските празници в замъка в Прованс или че се е завърнала в Париж и е поканила на следобеден чай своите приятели, маркизи и херцози. В такива дни пред портала на двореца се струпваха раздрънкани автомобили от началото на века, допотопни модели, каквито могат да се видят вече само в транспортните музеи; бяха все безшумни превозни средства с електромотор, тъй като компанията на херцогинята, старата аристокрация от „Фобур Сен Жермен“, смяташе тези демодирани коли за елегантни… „Traiteur“198-ът на улицата, надменният и брадат сладкар мосю Буисон, чиято съпруга, според билкопродавачката, го мамеше със зъболекаря от ъгъла, в такива дни сервираше лично своите petit fours199 в херцогския дворец; от балкончето можехме удобно да наблюдаваме херцогския салон с жълтите копринени завеси, където се събираше компания, досущ както във френски неокатолически роман; с Лола се облягахме с лакти на балкона и по своему, ненатрапчиво и косвено, участвахме в светския живот на френската аристокрация. Херцогинята бе придворна дама на херцогиня Гиз, съпругата на претендента за френския престол. Но след няколко години и тя се разори, даде двореца под наем на латиноамериканци, а самата тя обидено се оттегли в провинциалното си имение, изчезна от квартала и от светската рубрика на „Фигаро“.

Една пресечка по-нататък, в помпозни кооперации живееха новобогаташи; буржоазия, натрупала богатства при Луи Филип, която, използвайки конюнктурата на войната и алчния мир, бе заграбила несметни състояния. Тези френски капиталисти от време на време губеха милиарди в руски и турски държавни ценни книжа, но все им оставаха по неколкостотин милиарда, за да финансират политиката на балканските държави или на отвъдморските колонии. Това бяха хората от авеню „Ниел“ и от палатите около парка „Монсо“. Всяка вечер те се срещаха в близките, натруфени в бретонски и нормандски стил „механи“ с пищните си любими и с платените ухажори на любовниците си. Следобед този паразитен елит лентяйстваше в кръчмата на мосю Петрисан, пиеха коктейли и имаха тъй невероятно много пари, че не им оставаше време дори да бистрят политика… Обичах парка „Монсо“, статуята на Мопасан в градината, гласовитата армия от разглезени деца, тъжните чинари. Обичах пазарното настроение на авеню „Де Терн“, обичах сплина и чинарите по стръмното авеню „Карно“. Тези широки, спокойни улици са озарени от дъгата на щастливите години на младостта. Никой не ме наскърби по тези места, нито по тихите улици, нито на петия етаж. От първите мартенски дни слънчева светлина заливаше от зори до залез слънце двете стаи, иззад завесите на многокрилите прозорци покривите на парижките къщи се открояваха интимно и познато на светлосиньото небе, от някой отворен прозорец на двора безспирно звучеше грамофон, над нас, в таванското жилище, наемаха квартира млади и понякога много красиви момичета и всеки следобед посрещаха своите задъхани по стъпалата възрастни и достопочтени кавалери… Живяхме четири години в тази къща. Никога не знаех кой ми е съсед по етаж, не се запознах с нито един обитател на къщата; на входните врати не висяха медни табелки с имената на живущите, цивилизован такт, вековна дискретност бранеше, криеше интимната страна на частния живот.