Владетелят на ада
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Владетелят на ада». Краткое содержание книги:
- Не тук.
- Добре, къде тогава?
- В Сиатъл.
- Във Вашингтон ли? Онзи Сиатъл?
- Аз знам само един.
- Има и друг Сиатъл, в Мейн.
- 0, не знаех.
- Значи са открили отпечатъците ви в Сиатъл, Вашингтон.
- Но не са свързани с името ми. Открили са няколко отпечатъци, нали разбирате, но нямат представа чии са.
- И?
- Снощи ме лепнаха за това произшествие, фотографираха ме и ми взеха отпечатъци от пръстите. Ако сега направят проверка в Сиатъл, ще ги сверят и ще ми го нахлузят и за онзи случай.
- Какъв онзи случай?
- Онзи случай в Сиатъл.
- И какъв беше онзи случай, Ърни?
- Вижте, преди да продължим... искам да кажа, ако ви кажа, каквото знам, искам имунитет.
- Имунитет срещу какво?
- Срещу онова събитие.
- Как мога да го направя, Ърни? Нямам никаква представа за какво става дума.
- Ако ви интересува движението на милициите, аз съм точно този, който ви трябва.
- Добре. Ако ни кажете нещо действително от полза, ще се радвам да се споразумеем за някои неща. Можете да разчитате на думата ми. Сам Файърстоун е съдия- изпълнител. Той ще ви охранява.
Гондорф вдигна нервно рамене, огледа се и избърса устата си с ръка.
- Звучи ми доста мъгляво.
- Вие сте този, който звучи мъгляво, Ърни.
- Искам да ме вкарате в програмата за защита на свидетелите.
- Това струва много скъпо.
- Историята ми също.
- Вижте, Ърни, на мен ми се струва, че искате да ме убедите, че имате нещо ценно за казване, само за да можете да отървете въжето заради нещо друго.
- Господи, вие обърнахте нещата с главата надолу!
- Както вече ви казах, това е най-многото, което мога да ви обещая, докато не науча повече.
- Ами... може би... може би е честно. Може би.
- Ърни, никой не може да вземе нещо, без даде нещо в замяна. Така стоят нещата.
- Значи аз давам, а вие вземате, хе-хе!
Парвър не му отговори. Само го гледаше и мълчеше.
- Е какво пък, по дяволите. - Гондорф отново повдигна рамене. - Искам просто да разберете, че това нещо може да ме убие.
Парвър мълчаливо чакаше.
- Искам да кажа, че няма и съмнение за това, разбирате ли? Само фактът, че съм тук и говоря, е достатъчен, за да ми пръснат черепа.
- Впечатлена съм от този факт. Можем ли най-сетне да говорим за това ваше събитие?
- Беше въоръжен грабеж.
- Въоръжен грабеж? Какво сте ограбили? Да не е бил някой магазин за алкохолни напитки? И после цяла нощ сте пирували, така ли?
Гондорф се огледа и отново понижи глас.
- Бронирана кола. Ударът беше повече от четири милиона.
Парвър беше зашеметена.
- 0! Добре... значи въоръжен грабеж, така ли?
- Има и по-лошо.
- Колко по-лошо?
- Един пазач беше прострелян.
- Колко лошо?
- Най-лошото - Гондорф отново завъртя глава из стаята. - Това ме прави нещо като съучастник или нещо такова, нали?
- Нещо такова. Предполагам, че не вие сте натиснали спусъка?
Гондорф трескаво завъртя глава.
- Аз съм крадец. Не съм убивал никого.
- Кога беше това?
- Преди два месеца.
- Сега нека повторя онова, което разбрах от вас до този момент. Преди два месеца вие сте били замесен в нападение и обир на брониран автомобил, превозващ четири милиона долара, в Сиатъл, Вашингтон, при който един от извършителите е убил пазач. А вие сте оставили някакви отпечатъци. Така ли е?
Гондорф нервно кимна.
- Всички носехме найлонови ръкавици - дето ги носят докторите - и аз разпрах моята. Някъде съм я закачил и тя се разпрала, но отначало не го разбрах, а когато се усетих, вече беше прекалено късно да се връщам и да изтривам отпечатъците си. Аз, такова, разсъдих, че ги няма никъде регистрирани, така че няма за какво да се тревожа.
- А сега вече сте регистриран и имате за какво да се тревожите, така ли?
- Да.
- Защо ми разказвате всичко това, Ърни?
Гондорф за пореден път обърса устата си. По челото му избиха ситни капчици пот.
- Лишиха ме от дяла ми - каза накрая той.
- Как стана това?
- Прецакаха ме.
- Кои?
- Хората, с които го направихме. Бяхме се уговорили за десет процента на човек. Четиристотин хиляди долара, както и да го погледнеш. Хвърлиха ми само двайсет и пет бона, а останалото го инвестирали на мое име. Двадесет и пет кирливи бона за работа на стойност четири милиона.
- Колко други бяха замесени?
- Пет. Петима с човека, който го замисли. Той не участваше, той, такова... само го организира.
- Работили ли сте с някого от тези хора и по-рано?
- Само с един. Той ме включи в тази работа.
- Значи сте участвали и в друг въоръжен грабеж?
Гондорф кимна.
- Първият беше в Модесто. В Калифорния.