Владетелят на ада

Джейн Венъбъл гледаше как Джак Конърман крачи през ливадата към съпруга й и Магу. Вейл бавно се изправи и стисна ръката на репортера, който бе следил кариерата му, откакто той се бе дипломирал и бе станал адвокат, преобръщайки правото с хастара навън и вземайки здравето на прокурорите. Джейн нямаше представа защо Мартин бе поканил писателя на обяд.

- Как си, Марти? - попита Конърман.

- Добре - отвърна Вейл. Тръгнаха покрай брега.

- Ремонтирате къщата, а? - забеляза Конърман и посочи работниците, които прилежно режеха, ковяха и пренасяха.

- Дано час по-скоро се отърва от тях - каза Вейл. - Повървяха още малко, после Вейл продължи: - Завчера си мислех за фанатиците.

- За фанатиците?

- Да. Когато двама фанатици се изправят един срещу друг, никой не печели - каза Вейл. - Единият свършва като мъченик, другият свършва като политически труп. А онова, с което хората остават след всичко това, е лайняният край на пръчката.

- Интересно - каза Конърман.

- Искам да ти разкажа една малка история.

- За фанатици?

- За фанатици и много други неща.

- Не е ли за публикация? - попита Конърман.

- В никакъв случай - отговори Вейл и започна да разказва. И докато той говореше, а Конърман записваше, Мартин Вейл започна да усеща, че може би един ден раните все пак ще заздравеят.

След два дни, на 19 април, един трансконтинентален „Боинг 747“ с курс Денвър - Вашингтон експлодира няколко минути след излитането си. При катастрофата загинаха двеста и тридесет мъже, жени и деца.

На черната кутия на самолета бяха издълбани числата: