Владетелят на ада
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Владетелят на ада». Краткое содержание книги:
- Какво ще кажеш за блокада?
- Пфу! - изрази отвращението си Джеймс. - Продължителна и отегчителна обсада, свързана с ангажирането на голям брой бойни части. Ще ни струва цяло състояние.
- Това е като рак, Джеси. Един голям тумор там пуска своите метастази, докато през това време данъкоплатците броят похарчените долари. - Той се поколеба, после добави: - Какво ще кажеш за превантивен удар?
- Мислиш да използваш армията ли?
Пенингтън не отговори. Само пафна с пурата си и издуха пушека към тавана.
- Не можеш да го направиш, Лари.
- От една година използваме армията на южната ни граница.
- Срещу нелегални мексикански емигранти. Ония момчета в Монтана са американски поданици.
- Ако предположим, че обявят война на Съединените щати?
- Аз съм военен човек, Лари. Не мога да взема решение по въпроса. Какво казва генералният прокурор?
- Не съм обсъждал проблема с никого, освен с теб. Ако предположим, че атакуват първи? Там имаме два хеликоптера „Найтхоук“. Ако решат да свалят единия?
- Направо ще ми се вдигне кръвното. Но не знам дали това няма да е провокация, която да предизвика нападение върху неколкостотин американски граждани. Мислил ли си за обществената реакция?
- Разбира се. Не знам как ще изплувам, ако започнат да създават неприятности.
- Не съм специалист и в тази област. Мисля, че трябва да поговориш с някоя от онези новоизлюпени фирми за пъблик рилейшънс в Ню Йорк.
- Говоря с теб, Джеси. Искам да ми направиш услуга.
- Разбира се.
- Разработи ми план за атака, оценка на загубите в жива сила, знаеш си работата. Просто за да знам какви са ми вариантите. Разбира се, това си остава само между мен и теб.
- Между теб и мен.
Пенингтън кимна.
- Ще трябва да се консултирам с някои от хората си. Със Страйкър, шефа на рейнджърите, Джо Рингер от специалните части и с Норис от тиловото обезпечение.
- Кажи им, че това е учение на карта. Дай му макси- мална секретност. Те работят за теб, Джеси.
- Те работят за теб, господин президент. Ти си техният главнокомандващ. Колко скоро го искаш готово?
- Днес е четвъртък. Как ти звучи неделя?
Олбъни, Джорджия, четвъртък, 11 часът и 46 минути,
източно стандартно време
- Просто ми казвайте Лаверн - изрече тя с широка усмивка. Беше розовобузеста, палуваща жена около четиридесетте и изобщо не се впечатли от документите му за самоличност от ФБР. Казваше се Бъди Харис и бе прелетял до Олбъни от Атланта.
- Добре, аз съм Бъди, Лаверн. Можете ли да ми помогнете?
- С огромно удоволствие - каза тя - Тук ли ще прекарате нощта? Мога да ви заведа в най-добрата бира-скара в Южна Джорджия.
- Съжалявам, трябва да хвана самолета в два.
- Тогава един обяд?
- Ами... да, може.
- Добре, агент Харис, какво искате да научите?
- Търся свидетелството за раждане на един човек на име Илайджа Уелс. Просто искам да му хвърля едно око.
Тя беше искрено изненадана, после вдигна рамене.
- Няма проблеми.
Върна се след минута или две с една дебела книга, прелисти я, намери регистъра, извъртя книгата към агента и почука с пръст по страницата.
„Илайджа Джон Уелс, дата на раждане 12 март 1962 година. Родители: Франк и Хелън Уелс. Роден в местната болница.“
- Отдавна ли живеете в Олбъни, Лаверн?
- Откакто се помня. Започнах работа в деня, в който завърших колежа. Известно време работих и в офиса на шерифа. Страааашна скука. Прехвърлих се оттам в Архивите преди година. Страааааашна скука.
- Случайно да познавате Франк и Хелън Уелс?
- Разбира се. Живеят на Оук Стрийт.
- Познавате ли децата им?
- Ама разбира се. Познавам ги още от деня, в който са родени.
- Тук ли са сега?
- Хейзъл отиде в Атланта, след като се дипломира. Франк Младши работи с баща си в една дърводелница.
- А Илайджа? И той ли е тук?
Тя го изгледа с любопитство.
- Мога да ви кажа точно къде е в този момент.
- Настина ли?
- Аха. Там си е от над тридесет години.
- Тук в града?
Тя кимна.
- Предлагам ви следното, господин ФБР: аз ви завеждам до Илайджа, а после вие ме завеждате на обяд.
- Звучи ми достатъчно честно.
Излязоха от сградата на съда и се качиха в колата. Тя му показваше къде да кара.
- Завийте тук - каза му тя, сочейки към един аркови- ден вход.
- Но това е гробището! - възкликна Харис.
- Аха. Минете отдясно, ето там.
Пътят криволичеше между одеяло от зелена трева и дъбове, покрай елегантни гробници, обкичени с мраморни ангели и кръстове.
- Спрете тук - каза тя накрая.