Седмият папирус (Том 2)
- Автор: Смит Уилбур
- Серия: Древния Египет #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Седмият папирус (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Къде се намираме?
Джени забоде дебелия си показалец в някаква точка от картата, разгъната пред корема му.
— Още малко и ще се измъкнем — успокои той клиента си. — След час и двадесет минути минаваме границата.
Никълъс обаче нямаше работа и остана да прави компания на скучаещите пилоти. Най-сетне дойде заветният миг, когато Джени трябваше да изиграе поредната си роля. Грабна микрофона на радиостанцията и заговори на близката контролна кула.
— Ало, Абу Симбел! — избоботи той на арабски с подчертан катарски акцент. — Тук е Зулу-Вино-Униформа-Пет-Нула-Нула.
Дълго време обаче никой не му отговори. Джени чакаше, чакаше и накрая отбеляза:
— Оня хубостник сигурно си е довел някоя в кулата и сега го чакаме да си обуе гащите.
Чак на петото му повикване се чу отговор от летището в Абу Симбел. При започналия разговор Джени отново се захвана да измисля врели-некипели и да се прави на неориентиран арабин от Персийския залив.
След пет минути разправии диспечерът най-накрая го пусна да върви на север, но изрично го предупреди „да се обади отново при Асуан“.
Още един час продължиха да летят без проблеми, но нервите на Никълъс бяха изопнати до крайност.
Изведнъж, без всякакво предупреждение, пред носа на Голямата Доли просветна сребърна стрела. Изпод херкулеса се беше появил боен изтребител, който мина почти отвесно пред очите на тримата мъже в кабината. В следващия миг още два го последваха и от опасната близост Доли едва не попадна в дирите им. Друго, освен да напсува безумните пилоти, Джени не можа да се сети.
Всички добре познаваха модела на изтребителите — МИГ 21 — с цветовете на египетските военновъздушни сили. Под крилата им заплашително висяха ракети „въздух-въздух“.
— Неидентифициран самолет! — изрева Джени в микрофона. — Следваш опасен курс. Представи се.
Тримата в кабината се обръщаха и се опитваха да проследят движението на египтяните. Трите изтребителя почти излязоха от видимост, когато промениха посоката си и в бойна формация се приближиха повторно към тях.
— ЗВУ 500. Тук е Червеният вожд от военновъздушните сили на египетската народна армия. Ще следваш заповедите ми.
Джени погледна с недоумение Никълъс.
— Станала е някаква голяма грешка. Как са успели да ни подушат?
— По-добре слушай какво ти казва човекът, татко — посъветва го с тъжен глас Фред. — Иначе ще ни гръмнат, та окото им няма да мигне.
Джени вдигна рамене и с траурен тон заговори по радиото:
— Червен вожд. Тук е ЗВУ 500. Ще сътрудничим. Кажи исканията си.
— Новата ти посока е 053. Изпълнявай незабавно!
Джени обърна Голямата Доли на изток и погледна картата си.
— Асуан! — възкликна той и едва не заплака от скръб. — Египтяните ни отвеждат към Асуан. По дяволите, поне да ги предупредя, че на борда имаме ранени.
Никълъс отиде при леглото на Роян и я събуди. Приспивателното продължаваше да действа и тя едва се довлачи до тоалетната. Все пак, когато след десет минути се показа отново на вратата, беше със сресана коса и изглеждаше освежена. Той се успокои, че „лекарството“ му не е довело до нежелани последици.
За сетен път Нил се показа насреща им заедно с града Асуан, прострял се по двата му бряга в близост до първия праг и огромния язовир „Гамал Абдел Насър“. Насред реката като голяма зелена риба плуваше живописен остров.
Този път в слушалките заговори гласът на военния диспечер на летището. Без да се отклонява от получените заповеди, Голямата Доли се насочи с достойната походка на възрастна дама към макадамовата писта. Трите изтребителя повече не се забелязваха, но присъствието им се издаваше от сбитите съобщения по радиото, с които предаваха пленниците на разпореждането на наземния контрол.
Херкулесът прелетя над оградата на летището и колесниците му се докоснаха до земята. В слушалките се чу гласът на диспечера:
— Завийте при първото отклонение вдясно.
Джени се подчини, дръпна се встрани от пистата за кацане, а насреща му светна табелата върху малък автомобил. Едно над друго, на английски и арабски, беше написано: „Следвай ме“.
Колата доведе самолета пред няколко самолетни хангара, боядисани в маскировъчни цветове. Там чакаха няколко души от персонала, облечени в униформи цвят каки, които със слънчогледите си ориентираха пилотите къде да спрат. Щом Джени натисна спирачките и Голямата Доли се установи на едно място, изневиделица на пистата се появиха четири леки танка, които наобиколиха големия самолет и заплашително обърнаха оръдията си към него.