Седмият папирус (Том 2)

— Настояват начело на проекта да застанеш ти.

Тя плесна с ръце от вълнение и си придаде хем сериозно, хем шеговито изражение.

— Е, като говорим за предварителни условия, нека знаят, че и аз имам такива.

— Може ли да ги научим? — попита Мек.

— Държа лично да назнача своя помощник при разкопките.

Той прихна да се смее:

— Отсега можем да познаем избраника — и потупа бащински Никълъс по гърба. — Само да се пазиш лакомите му пръсти да не докопат нещо ценно! — предупреди той жена му.

Роян обаче нежно прегърна Никълъс през кръста.

— Не можеш да си представиш колко се е поправил. Веднага ще ви го докажа. — И без да пуска мъжа си, поведе гостите в последната зала.

Мек и Тесай замръзнаха на входа от удивление и онемели впериха поглед в голямата стъклена витрина, поставена в центъра на помещението. В единия й край стоеше червено-бялата корона на Горен и Долен Египет, в другия — златната погребална маска на Мамос, блестяща като огледало на светлината на лампите.

Останал зашеметен няколко минути, Мек най-сетне се отърси от шока. Приближи се с бавни крачки до бронираното стъкло и погледна надписа върху месинговата пластинка под експонатите: „Дадено за вечни времена от сър Никълъс и лейди Куентън-Харпър“.

Той се обърна на другата страна и изгледа недоумяващо приятеля си.

— И след всичко това ми държиш сметка защо съм жертвал парите си за каузата? Как можа да се откажеш от собствения си дял, Никълъс?