Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Хванах го под брадичката, докато махаше отчаяно с ръце, и отново заплувах с всички сили, странично.
Оставих течението да ни понесе към залива. Кутулу се отпусна и се уплаших да не се е удавил.
Видях някакво тъмно петно отпред и заплувах към него. Беше понесен от реката дънер, изтръгнат някъде далече на юг из планинските земи и почти изминал дългия си път към морето. Избутах Кутулу върху него и също се качих на спасителния сал.
Полицаят започна да кашля и го затупах по гърба. Той повърна два пъти нагълтаната вода и зяпна да си поеме дъх. След малко дишането му се оправи.
— Благодаря ти — изломоти той. — Вече наистина си ми приятел, Дамастес.
— По дяволите. И ти щеше да направиш същото за мен, ако беше плувец.
Той се замисли сериозно.
— Да. Прав си. Щях да го направя — огледа се. — А сега какво ще правим?
— Тъй като нямам планове да се возя в открито море на дънер, ще заплуваме отново, щом видя нещо, към което си струва да плуваме.
След няколко секунди зърнах дълъг кей, протягащ се към нас. Течението ни отнесе близо и когато се озовахме на няколко разтега, хванах отново Кутулу в хватката на спасителя и напуснахме „кораба“ си. Стигнах една паянтова стълба, спускаща се във водата, и се качихме.
Бяхме се озовали в най-лошата част на Никиас. Част на града, в която стражите патрулираха по отделения, тъй че след като се съвзехме, отидохме направо при най-близкия пост и Кутулу се разпореди няколко души да ни придружат извън зоната. Те погледнаха с любопитство мокрите ни дрехи и ни заразпитваха, но Кутулу не им каза нито дума. Слава на многото богове, че циреят на носа ми се беше отлепил при плуването, а и миризмата, с която ме бе напръскал, се беше отмила, така че не изглеждах толкова окаяно като преди.
Виж, какво стана с демона на Так и „анимункула“ на Тенедос — представа нямам, а и не проявявам любопитство. Само дето на другия ден нищо не чух за чудовища по улиците. Дано са се завлекли в някакъв черен пъкъл, откъдето никога да не се измъкнат.
Стигнахме до жилището на Тенедос, но го заварихме празно.
— Дали пък не е отишъл при Расена? — зачудих се, но бързо съобразих, че въпросът ми е глупав — беше обещал да ни чака, а държеше на думата си. Решихме и ние да направим същото.
Докато чакахме, се измихме в банята му и моя милост се преоблече — държах в дома му два комплекта забранени донякъде цивилни дрехи. Кутулу се избърса с кърпата и понечи да навлече мокрите си дрехи.
— Ако ясновидецът беше тук — казах му, — щеше да хвърли едно заклинание за гладене на дрехи и да станат сухи като чироз, колко му е — отидох до един от килерите, порових и намерих едни тъмни панталони и риза, крито реших, че ще станат на ченгето. — Облечи ги.
— Но… — Той ме погледна объркано.
Кутулу беше най-тежкият случай на преклонение пред герой, какъвто бях срещал. Щеше да е невероятно нарушение на личната му етика дори да помечтае да пипне, камо ли да облече без разрешение дреха на своя идол. Но му спестих шегите.
— Я не се прави на глупак. И той щеше да ти каже същото, ако беше тук. Може би ще трябва да си намериш колан и да пробиеш още една дупка в него. Нашият почитаем чародей е малко по-голям чревоугодник от теб.
Кутулу се подчини, макар и с неохота. Отидох в кухнята и сварих чай, макар че не бях сигурен дали не съм сбъркал нещо билката и да не вземем да се превърнем в жаби или нещо такова.
Два часа преди съмване Тенедос се върна, ядосан и угрижен.
— Моите извинения — рече той. — Но Властта на Десетимата ме извикаха един час преди да тръгнете. Или може би трябваше да кажа Властта на Деветимата. Фейръл и метресата му са намерени мъртви вчера следобед. Удушени от товиети.
— Мамка му!
Не можех да си спомня някой от Властта да е умирал от нещо друго, освен от болест, злополука или старост, за убийство да не говорим.
— Естествено Властта на Десетимата поиска незабавно да чуе всичко, което знаех за удушвачите, сякаш изобщо не са слушали, когато свидетелствахме миналата година. Между другото Съветът на Никиас присъстваше на заседанието в пълното си великолепие, много възбудени бяха. Е, а вие двамата открихте ли нещо важно?
— Открихме — рекох. — Ще оставя на Кутулу да го разкаже, по-опитен и точен е в описанията от мен.
Кутулу описа съвсем точно това, което се бе случило, без нищо да добавя и нищо да премълчава. Не правеше никакви преценки, а описваше събитието много картинно. Даже каза на Тенедос, без никакво чувство, все едно че се беше случило с някой друг, как бе изпаднал в паника във водата. Канеше се да продължи, но Тенедос вдигна ръка.