Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Нямам близки — каза Кутулу и не долових нотка на съжаление в гласа му.
Замислих се как да съобщя на Маран и как ще успее тя да убеди съпруга си.
— Последното, което бих ви посъветвал, е да държите багажа си готов и оръжията подръка. Бъдете готови за всичко. Абсолютно всичко.
Тенедос стана, отиде до рафта и взе гарафата с бренди. После погледна през прозореца към изсветляващото небе и каза:
— Не. Боя се, че това е поредната слабост, от която ще трябва да се откажа — и остави гарафата. — Това е всичко, господа.
Станахме да си тръгваме.
— Благодаря ви — каза Тенедос. — Вие не само доказахте, че ми служите добре, но и че сте най-благородните нуманцийци.
Думите му значеха повече от медал.
Когато влязох в казармата, тръбите вече разбуждаха бойците. Извиках на един редник, хвърлих му юздите на Лукан и му наредих да го откара в конюшнята и да го нахрани и напои.
Изтичах в квартирата си и припряно се преоблякох в униформа, за да застана пред частта си за утринната проверка.
След като капитан Лардиър раздаде заповедите за деня и домин Леар прие рапортите и освободи дивизиона за закуска, адютантът ме повика. Явих се със строева стъпка и отдадох чест. Той ми връчи малък плик.
— Беше доставен снощи на дежурния офицер, с молба да ви се предаде лично. Тъй като снощи не са ви намерили в казармата, го предаде на мен, когато го освободих тази сутрин.
Отдадох още веднъж чест и си тръгнах.
В плика имаше втори, с моето име на него. Почеркът беше на Маран. Краткото писмо гласеше:
Скъпи мой,
Съжалявам, че не можах да ти го кажа лично, така щях да мога още веднъж да те подържа в обятията си и да те чувствам в мен. Но съпругът ми дойде при мен едва днес по обед и ми каза, че поради несигурната обстановка в момента смята за най-добре да напуснем Никиас, докато положението не се изясни.
Ще отплаваме с личната му яхта сутринта, преди разсъмване. Каза ми, че ще пътуваме до Външните острови и след това в родината на ясновидеца остров Палмерас поне един месец, най-вероятно — повече.
Толкова съжалявам и ми се иска да ме прегърнеш и да ми помогнеш да престана да плача. Но ще бъда храбра и ще мисля за теб всеки ден и всеки час.
О, мой Дамастес, представа нямаш колко те обичам и колко искам да бъда с теб, нищо, че времената са опасни. Бъди добър, бъди здрав и ме сънувай също както аз ще те сънувам.