Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
— Уникален е — съгласи се тя.
— Е, сигурно е за добро. А знаете ли, че нашите хора едва не го арестуваха? Наложи се моят помощник да го измъква от кашата, в която се беше забъркал.
Карол потисна желанието да се изкиска.
— Спомена, че е имал неприятност, да. Аз бих включила това към цената, която плащате за привилегията той да работи с вас.
— И как според вас ще е най-лесно да организираме работата си?
Двамата започнаха да обмислят правилата на предстоящата работа, начините, по които можеха най-практично да съчетаят двете разследвания. Стейси фигурираше на централно място в плановете им, и Карол не можеше да не забележи съжалението в тона на Патърсън, когато коментираше наличието на местни компютърни специалисти.
— Не разполагаме със специалисти на такова ниво — каза той. — Когато ми трябват подобни услуги, се налага да ги плащам. Човек взема това, което му се предлага, а то невинаги оправдава очакванията. Да не говорим пък, че винаги трябва да се внимава да не ги засегнем, за да продължат да работят за нас.
— Ако считате, че някаква част от материалите по вашето разследване се нуждаят от по-изчерпателен анализ, можете спокойно да се възползвате от услугите на Стейси.
— Благодаря, Карол. Мисля, че сме се справили, но ще имам предвид предложението ви. Всъщност в рамките на това разследване вече работихме съвместно с полицията на Манчестър, по една операция, свързана с компютърен анализ на данни.
— Така ли? Едно от телата в нашия случай беше открито на границата между нашата и тяхната територия. Каква е вашата връзка с тях?
— Откри я Тони Хил. Имахме регистрирани определен брой места, на които се намират компютри за обществено ползване, които е ползвал и убиецът за контактите си с Дженифър Мейдмънт. Той помолил своя колега да обработи данните с програма за географско профилиране и в резултат се обособила зона на територията на Манчестър, в която е вероятно да живее убиецът. Затова ние изпратихме в централата на Агенцията за регистрация на превозни средства списъци с регистрираните от камерите коли, влезли в нашия град в деня, когато Дженифър е била отвлечена, и помолихме за подробни данни за всички коли с манчестърски номера.
Карол беше впечатлена. Това бе пример за нееднопосочно мислене, каквото бе свикнала да изисква от своите подчинени.
— Чудесна идея. И какъв беше резултатът?
— Петдесет и три коли. Изпратих моя сержант там, за да работи заедно с колегите от Манчестър. Обикалят по адреси, проверяват алибита и търсят сред притежателите хора, работещи като специалисти в някаква сфера на компютърните технологии. Според Тони Хил убиецът е специалист в тази област.
— Звучи обнадеждаващо. Много ми е интересно да узная как ще се развие операцията.
Патърсън въздъхна.
— На мен също. Защото, честно казано, засега това е единствената следа, с която разполагаме.
Телефонът на Пола завибрира, тя го извади от джоба си и установи с тръпка на задоволство, че се обажда Елинор Блесинг. Отдръпна се от групичката тийнейджъри от „Брусхил“, с които те двамата със Сам провеждаха безсмислен разговор, и притисна телефона към ухото си.
— Гледах новините — каза Елинор. — Предполагам, че денят ти е много напрегнат.
— Имала съм и по-леки дни — призна Пола, извади цигара от пакета и започна да рови за запалка в джоба си. — В такъв момент е добре да чуеш приятелски глас.
— Няма да ти губя времето, знам колко си заета. Исках само да попитам дали ще успееш да отделиш време за една късна вечеря?
Представата беше толкова прекрасна, че Пола едва не се разплака.
— С радост — въздъхна тя. — Ако под „късно“ разбираш нещо от порядъка на девет и половина, може и да успея. Ако не изникне нещо специално, налагащо среднощни акции, дотогава обикновено приключваме. Като казвам, че приключваме, имам предвид, че поне напускаме офиса.
— Добре тогава. Знаеш ли къде е „Рафаело“? Близо до едновремешния пазар за вълна.
— Виждала съм го, да.
— Ще запазя маса. Уговорката остава за девет и половина, ако не ти се обадя дотогава.
— Ще се видим довечера — Пола затвори телефона. Чувстваше се с пет години по-млада, бремето на събитията от близкото минало сякаш се свличаше от плещите й. Възвръщане — да, имаше усещане за нещо такова. Възвръщане на вярата, че е човек, способен да поддържа интимна връзка. Тя се извърна, развеселена от удивлението, изписало се по лицето на Сам Еванс, когато видя как мрачното й изражение се превърна във възторжено. О, вечерта обещаваше да бъде прекрасна.