Скритият пожар

Докато Карол рецитираше списъка на съвпаденията, Блейк бе добивал все по-озадачен вид.

— И вие сте сигурна, че той няма достъп до сведенията, с които работи вашият екип?

— Вярвам му — каза тя. — Той се интересува много повече от залавянето на убиеца, отколкото от собствения си публичен образ.

— А какво мисли Паркър за всичко това?

Карол потисна желанието си да изкрещи.

— Нямам представа. Не съм разговаряла с него по този въпрос.

— Не считате ли, че именно той е човекът, с когото трябваше да се консултирате, преди да дойдете при мен? Той е профайлърът, призован да работи по този случай.

Карол стисна здраво клепачи и после ги отвори.

— Той е идиот. Неговият така наречен „профил“ е подигравка. Всеки от подчинените ми би могъл да състави нещо доста по-полезно от първия му опит. А подобрението във втората му версия е минимално. Знам, че вярвате много в качеството на обучението, което получават в полицейската школа, но сержант Паркър няма да накара и други да повярват като вас. Работи повърхностно и като начинаещ — тя сви рамене. — Не мога да квалифицирам работата му по друг начин. Не мога да работя с него. Предпочитам да не ползвам услугите на профайлър, отколкото да работя с човек, който е лишен до такава степен от усет — спря, за да си поеме дъх.

Имаше чувството, че може да чуе как се сгромолясват служебните й позиции. Изражението на Блейк предвещаваше буря.

— Прекалявате, госпожо главен инспектор.

— Не мисля, че е така, сър. Работата ми е да залавям извършители на тежки престъпления, за да бъдат изправени пред правосъдието. Всеки член на екипа ми е подбран внимателно с оглед на това, че може да допринесе със забележителните си способности за постигането на тази цел. Бих предположила, че ще оцените стремежа ми към съвършенство. Бих си казала, че ще се зарадвате на склонността ми към откровеност, на това, че казвам: „Това не е работа, достойна за полицията на Брадфийлд“. — Тя поклати глава. — Ако не сме на едно и също мнение по отношение на тази цел, не мисля, че имам бъдеще в полицията на този град — изрече последните думи, преди да успее да прецени иска ли да ги каже на глас, или не.

— Нито времето, нито мястото са подходящи за такъв разговор, госпожо главен инспектор. Имате три убийства, чийто извършител трябва да намерите — той се изправи от дивана с усилие, подсказващо, че въпреки първоначалното й впечатление не е в чак толкова добра форма. Отиде до един от високите прозорци, през които се виждаше каналът, и се загледа през него. — Доктор Хил настоява, че убийството в Уест Мърсия е част от нашата серия, и аргументите му са сериозни. Но той може да преувеличава, нали разбирате?