Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
Пола виждате, че Ахмед полага усилия да си спомни. Което означаваше, че отговорът му вероятно нямаше да има особена стойност.
— Ами не беше много плътен глас. Просто обикновен — говореше като всички тук наоколо. Но малко както говорят възрастните, като моите родители, не като някой от нас.
— Успя ли да видиш как изглежда?
— Всъщност не. Носеше бейзболна шапка. Косата му беше кестенява, дълга, стигаше до яката му.
„Вероятно перука“.
— А каква беше шапката? Помниш ли цвета? Имаше ли нещо написано на нея?
— Беше в сиво и синьо. Не обърнах внимание, разбирате ли? Какво ме е грижа — някакъв тип спира колата и разговаря с друг, когото кажи-речи не познавам, за какво ми е да се занимавам с тях? — той отново се облегна на стола си и въздъхна. — Ама че шибана работа е това, да вися тук.
— И какво стана после? — попита Пола.
— Нийл се качи в колата и заминаха нанякъде. Точка.
С което се сложи точка и на тази част от показанията на Садък Ахмед, която би могла да бъде полезна за разследването. Задържаха го още малко, докато сравниха записките си с другите разпитващи, чиито резултати бяха още по-оскъдни. Нямаха повод да задържат по-дълго Ахмед или Мусауи, затова ги пуснаха да си вървят. Пола ги изпрати с поглед. Двамата се движеха наперено по улицата, с нахлупени на главите си качулки и смъкнати наполовина джинси.
— Понякога имам чувството, че само отброявам дните до пенсия — каза тя уморено.
— Не си струва — отбеляза Сам. — Винаги ще ти се виждат прекалено много. Дори да е останал само един.
Часовете на денонощието започваха да не достигат на Тони. Карол му се беше обадила веднага след като напусна жилището на Блейк. Каза му, че незабавно ще се обади на Стейси, за да й нареди да допусне Тони до файловете с данни по разследваните от тях случаи. Предаде му и последната реплика на Блейк, но това не му направи впечатление. Открай време не се вълнуваше от въпроса кой ще плати сметката. Това, което го интересуваше, беше да се добере до данните, които щяха да му помогнат да състави портрета на убиеца.
Само че толкова обемна информация можеше да бъде както благословия, така и проклятие. Стейси му изпрати кодовете, така че той можеше да влиза директно във файловете им. Но количеството необработен материал, натрупан в резултат на три последователни издирвания на изчезнали лица, завършили с откриването на труповете им, беше наистина огромно. Дори само изчитането на всички файлове щеше да му отнеме дни. За щастие съществуваха и резюмета на докладите, съставени, за да могат хората на Карол да имат по-ясен общ поглед върху случаите. Решението да се ориентира към тях имаше и отрицателна страна — в пресяването на данни можеше да са били пропуснати важни подробности. Всеки път, когато нещо събудеше любопитството му, се налагаше да се върне към оригиналния доклад, за да узнае всичко, което е било казано или направено във връзка с интересуващите го данни.
А най-лошо от всичко бе това, че той всъщност не знаеше какво търси. Заключението, че убийствата нямат сексуален мотив, означаваше, че той трябваше да направи преоценка на всички данни, свързани с хората, които са били близки с убитите. Той не знаеше какво свързва жертвите, така че абсолютно всеки факт би могъл да бъде от значение.
Нямаше друг изход, трябваше да се върне към самото начало и да започне да се рови из тъмните кътчета в живота на всяка от жертвите. Когато ставаше дума за серийни убийства, ключът за разкриването им даваха винаги жертвите. Но през всички тези години, в които бе съставял профили на серийни убийци, Тони не беше попадал на случай, в който жертвите да са имали по-решаваща роля. Той се хвана на работа, напълно забравил за диктофона, който междувременно бе затрупан от куп хартии.
Карол установи с изненада, че инспектор Стюарт Патърсън няма абсолютно никакви претенции за териториален приоритет по отношение на разследването. От опит знаеше, че старшите офицери, водещи разследването, развиват собственическо отношение към разследваното убийство, и най-често се налага информацията да се изтръгва от тях къс по къс. Скоро обаче й стана ясно, че Патърсън искрено вярва в принципа „две глави разсъждават по-добре от една“. От друга страна й стана не по-малко ясно, че отношението му към приемането на Тони Хил в разследващия екип не е еднозначно.
— Той не прилича много на експертите, които обикновено се привличат в такива разследвания — каза Патърсън, когато Карол бе обяснила колко умело Тони бе успял да свърже показателите по случаите.