Разгромът

— Владетелят Сага ме помоли да се извиня. В момента се строи нова крепост… той ще ви я покаже по-късно. Междувременно се опасява, че ще намерите жилището му за твърде скромно — далеч от онова, на което сте свикнали в Хаги.

Такео повдигна вежди и се взря в лицето на Коно, но не откри в изражението му и най-малък намек за ирония.

— Ние се ползваме с предимството на дългогодишния мир — отвърна той. — Въпреки това съм убеден, че нищо, което притежаваме в Трите провинции, не може да се сравни с великолепието на столицата. Вие трябва да разполагате с най-изкусните занаятчии и най-талантливите художници.

— По мои впечатления такива хора дирят спокойна обстановка, в която да творят своето изкуство. Мнозина избягаха от столицата и едва сега почват да се завръщат. Владетелят Сага дава много поръчки. Той е страстен почитател на всички изкуства…

Минору също ги съпровождаше със свитъци с родословното дърво на всички присъстващи и със списък на даровете за владетеля Сага. Хироши помоли да бъде извинен с обяснението, че не иска да оставя кирина без надзор, макар че според Такео причините бяха други — съзнанието, че не притежава нужното положение и земя, както и нежеланието да види мъжа, за когото имаше вероятност да бъде омъжена Шигеко.

Пременен в официални одежди наместо бойните доспехи, които бе носил доскоро, Окуда ги поведе по просторна веранда и през многобройни стаи, всяка от които украсена с пищни картини в ярки цветове на златен фон. Такео не можеше да не се възхити на смелия рисунък и на майсторското изпълнение. При все това почувства, че всички картини целяха да илюстрират мощта на военачалника — внушаваха възхвала и целяха господство. Под огромни борови дървета наперено се кипреха пауни. Върху цяла една стена се бяха настанили два гигантски лъва; дракони и тигри бяха оголили зъби един срещу друг; ястреби с властен поглед наблюдаваха зорко, кацнали върху двувърхи скали. Имаше дори една рисунка на двойка хоо, кълвящи бамбукови листа.

В тази последна стая Окуда ги помоли да почакат, а той самият излезе с Коно. Това не бе изненадващо за Такео — той самият често използваше този похват. Никой не биваше да очаква твърде лесен достъп до владетеля. Наложи си да остане спокоен и се взря в хоо. Беше сигурен, че художникът никога не бе виждал жива свещената птица, а бе рисувал вдъхновен от предания. Насочи мисли към храма в Тераяма, към свещената гора от дървета пауловния, където дори сега хоо отглеждаха своите малки. Представи си Макото — своя най-близък приятел, който бе посветил живота си на Пътя на хоо, на мира, почувства духовната сила, която му вдъхваше неговата подкрепа, въплътена в настоящите му спътници Гемба и Шигеко. И тримата седяха безмълвни и той почувства как енергията в стаята се усилва и го изпълва с непоколебима увереност. Наостри слух, както бе направил преди толкова години в крепостта на Хаги, когато бе принуден да чака по подобен начин и бе доловил думите, издаващи предателството на чичовците на Шигеру. Сега чу Коно да разговаря приглушено с някакъв мъж — най-вероятно Сага, — но двамата си разменяха реплики за съвсем банални и незначителни неща.